БИЛ Е ОПЕРЕН ПЕВЕЦ ПРЕЗ 30-ТЕ — СЛЕД СМЪРТТА ТВЪРДИ, ЧЕ ДИРИЖИРА

ТАНЦЪТ ЗАПОЧВА В КРЪГ — ПОСЛЕ ДУШИТЕ СЕ СЛИВАТ В ЕДИН ВИХЪР

Следващият разказ е изграден по случаите, описани в книгата "Съдбата на душите" от д-р Майкъл Нютон при дълбока хипнотична регресия.

Когато пациентите на Нютон говорят за музика, много често след нея идва танцът.

Но не танц с човешки крака.

Душите според тях движат самата си енергия.

Нютон сравнява част от описанията с ритуалните танци, които някога наблюдава при народа Lahu по границата между Burma и Thailand.

Но пациентите му твърдят, че духовната версия е много по-силна.

Ритъмът, движението и музиката предизвикват спомени не само за земни животи, а и за други светове и за самия духовен свят.

Една душа описва групата си.

Те се подреждат около нещо, което възприемат като огън.

Движат се свободно в кръг.

Чуват мека мелодия.

Енергията им променя ритъма си, сякаш настроението преминава през тях като вятър.

И според пациента целият танц има една цел:

да отпразнува отношения, изградени през „хиляда живота заедно“.

Това не са случайни непознати.

Това са души, които според разказа отново и отново са били партньори, родители, деца, приятели и противници една на друга.

Танцът е като потвърждение:

още сме заедно.

Но друг пациент описва нещо много по-крайно.

Групата започва отново в кръг.

После ускорява.

Още.

И още.

Енергийните тела се приближават толкова силно, че пространството между тях почти изчезва.

Отделните светлини вече не изглеждат отделни.

Образува се вихър.

Пациентът казва, че в този момент танцът сякаш престава да бъде танц.

Превръща се в обща турбулентна маса — временно „съединяване“ на душите.

После скоростта пада.

Вихърът започва да се разгъва.

И душите отново се отделят.

Точно тогава според пациента става интересното.

След като за момент са били толкова силно свързани, всяка по-ясно усеща разликите между собствената си вибрация и тази на останалите.

Тоест сливането не унищожава индивидуалността.

Напротив.

Помага им да я почувстват.

Някои наричат това tumbleweed game.

И тук границата между музика, танц и игра почти изчезва.

При други упражнения душите променят формите си на полумесеци, движат се една към друга и временно преплитат енергията си.

Други създават нещо като енергиен батут и правят акробатика.

Нютон подчертава един детайл, който изненадва много хора:

те се смеят.

Шегуват се.

Подиграват се приятелски един на друг.

Отвъдното в неговите случаи не е постоянно тържествено и сериозно място.

Но музиката е специална.

Защото почти всяка душа според Нютон може да я създава.

Дори хората, които цял живот не могат да изпеят един точен тон.

И един негов пациент има професия точно за това.

В последния си живот е италиански оперен певец през 30-те години.

След смъртта става диригент.

Само че хорът му няма гласни струни.

В следващата част: Musical Director — душата, която твърди, че може да накара всеки да пее едновременно като сопран и баритон.