НЯКОИ ПАЦИЕНТИ ПОМНЯТ МОМЕНТ, В КОЙТО ОЩЕ НЕ СА ИМАЛИ НИТО ЕДИН

НЯКОИ ПАЦИЕНТИ ПОМНЯТ МОМЕНТ, В КОЙТО ОЩЕ НЕ СА ИМАЛИ НИТО ЕДИН ЖИВОТ

Майкъл Нютън твърди, че само малка част от пациентите му успяват да стигнат толкова назад под регресия. Не до детството. Не до предишен живот. А до момент, в който според разказите им още не са имали нито едно физическо въплъщение. Най-ясните подобни фрагменти според него идват от сравнително млади души с малко животи зад себе си, защото началото им още не е затрупано от огромно количество други спомени.

Един от пациентите описва първата си картина по начин, който изобщо не прилича на традиционно религиозно раждане. Няма човек, ангел или човешка фигура. Вижда огромна неправилна маса от пулсираща синя, жълта и бяла светлина. При всеки импулс от нея се отделят малки частици енергия. Част от тях се връщат обратно и сякаш отново се поглъщат.

Една обаче продължава навън.

ПАЦИЕНТЪТ КАЗВА: „ТОВА БЯХ АЗ.“

Няма име, семейство или минали животи. Няма спомен за Земята и дори няма ясно оформено усещане за собствена идентичност. Има само отделна частица, която постепенно започва самостоятелното си съществуване. Това е важна разлика в системата на Нютън — душата не започва като всезнаещо същество, което вече разбира Вселената. Тя започва с индивидуалност, но без опит.

Следващият спомен на пациента е от светло затворено пространство, изпълнено с множество други малки енергии. По-късно научава името Uras. Описва мястото почти като огромна пчелна пита — всяка малка светлина се намира в отделна клетка и постепенно започва да се „събужда“. Самият той се чувства като зародиш, който плува в течност, а около него има десетки други нови души в подобно състояние.

Това означава, че според тези случаи между отделянето от Източника и първия физически живот има цял период, за който човекът по-късно няма съзнателен спомен. Новата душа първо трябва да стабилизира собствената си индивидуалност. Тя има някаква своя природа, но няма история, житейски опит или ясно разбиране коя е.

А около тези нови енергии Нютън описва друга група души — много по-напреднали същества със специална функция.

ДА ПОСРЕЩАТ НОВОРОДЕНИТЕ ДУШИ.

Той ги нарича Incubator Mothers. И една от тях дава много по-подробно описание на самото „раждане“. Според нея от огромна маса жива енергия постепенно се оформя издатина. Тя нараства, отделя се и в определен момент вече съществува самостоятелно.

И точно тогава според нея се е появила нова душа.

Но тя още не знае, че съществува.

За това е необходим следващият етап.

В следващата част: SEENA — ЖЕНАТА, КОЯТО ТВЪРДИ, ЧЕ РАБОТИ КАТО „АКУШЕРКА“ НА ДУШИ И НАБЛЮДАВА САМОТО ИМ РАЖДАНЕ.