Един от сравнително младите пациенти на Нютън описва период преди първото си истинско въплъщение. Вече не се намира в инкубатора, но още не е на Земята. Средата е описана като полуфизическа — има пространство и усещане за форма, но материята не е толкова плътна като тази, която познаваме.
Няма растения, животни или истински биологични тела. Новите души изглеждат като светлинни същества с приблизително човешка форма. Когато Нютън очаква описание на някакво сложно обучение, пациентът му дава почти комичен отговор: „Не правехме нищо.“
Но именно това е упражнението.
Те се учат да съществуват отделно. Да се движат около други индивидуалности, да комуникират, да усещат общност и постепенно да свикнат с идеята за форма. Няма изпити, смърт или реална опасност. Средата е защитена и пациентът я описва като изпълнена със сигурност.
ЗАЩОТО СКОРО НЯМА ДА ИМАТ НИЩО ПОДОБНО.
Предстоят им преживявания, които все още не могат истински да разберат — физическа болка, самота, загуба, удоволствие, сексуалност, привързаност, страх и последствията от собствените решения. Всичко това ще се превърне в първите им истински „учебни спомени“.
Други случаи на Нютън добавят още един етап. Някои нови души според него посещават Земята още преди първото си физическо въплъщение — но идват като духове, придружени от учител. Не живеят тук и не взаимодействат с хората по нормалния начин.
Целта е да усетят средата на планетата. Пациентите говорят за магнитни и енергийни характеристики, към които младата душа трябва да се приспособи, преди по-късно да бъде свързана с плътно физическо тяло.
ПЪРВО ВИЖДАШ ОКЕАНА. ПОСЛЕ ВЛИЗАШ В ПЛИТКОТО. ЧАК СЛЕД ТОВА ТЕ ПУСКАТ ДА ПЛУВАШ.
Причината според Нютън е, че Земята не е лесна учебна среда. Тук новата душа трябва едновременно да работи с човешки мозък, биологични импулси и силен инстинкт за оцеляване, без съзнателно да помни духовния свят.
След тренировъчния период се случва още нещо важно — младата душа постепенно получава своята духовна група. Други начинаещи, с които ще се среща отново и отново през огромен брой бъдещи животи.
Една от тези души един ден може да бъде твой родител. Друга — партньор. Трета — дете, приятел или дори човек, с когото ще имаш тежък конфликт. Но в началото всички са еднакво неопитни.
И тогава идва първият истински живот.
Първото тяло.
Първата амнезия.
Първата болка.
Първата грешка, която вече не може просто да бъде отменена.
Seena нарича това моментът, в който започва „разбиването на невинността“.
ЗАЩОТО ДУШАТА СЕ ВРЪЩА ОТ ПЪРВИЯ СИ ЖИВОТ ВЕЧЕ РАЗЛИЧНА.
В следващата част: КАКВО СЕ ПРОМЕНЯ СЛЕД ПЪРВАТА СМЪРТ — И ЗАЩО ЧИСТАТА БЯЛА ДУША ПОСТЕПЕННО ЗАПОЧВА ДА ПРОМЕНЯ ДОРИ ЦВЕТА СИ?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 06 от 07 · поредица
