ТЯ Е ДО МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ДУШИТЕ — НО НЕ Ѝ Е ПОЗВОЛЕНО ДА

ТЯ Е ДО МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ДУШИТЕ — НО НЕ Ѝ Е ПОЗВОЛЕНО ДА ВИДИ КОЙ ГИ СЪЗДАВА

Seena работи там, където според разказа ѝ душите се раждат. Вижда огромната енергийна маса, наблюдава отделянето, приема новородените и дори усеща различните им индивидуални качества. Но когато Нютън я пита откъде идва първоначалната комбинация, която прави всяка душа уникална, тя няма отговор.

Как се определя характерът? Има ли някаква система? Кой решава каква комбинация от качества ще носи следващата душа?

Seena дори се раздразва от настойчивостта му: как би могла да знае това, пита тя, освен ако самата не е Създателят?

След това описва нещо отвъд арката на инкубатора.

Presence — Присъствие.

Тя не го вижда като фигура. Няма лице или тяло. Усеща огромна интелигентност или сила от другата страна, която по някакъв начин е свързана с процеса. Нютън пита директно дали това е Бог. Seena казва, че усеща Създателя много близо, но не е сигурна дали първичният Създател лично участва в появата на всяка отделна душа.

ИМА НЕЩО ОТВЪД АРКАТА. НО ДОРИ SEENA НЕ МОЖЕ ДА КАЖЕ КАКВО Е.

Нютън пита дали съществуват други висши същества, които участват в създаването. Тя предполага, че да, но отново признава, че не знае. Това е един от моментите, в които самият Нютън достига граница в материала си. Колкото повече се опитва да стигне до окончателния Източник, толкова по-неясни стават описанията.

Водачи. Старейшини. Присъствие. Единство. И след това — неизвестност.

Но Нютън задава друг въпрос, който е дори по-труден. Ако душата идва от съвършен Източник, защо трябва да се развива? Защо новата душа не се появява вече мъдра и завършена?

Seena първо казва, че новородената душа е съвършена. После обяснява какво има предвид. Не е съвършена като напълно развита. Съвършена е като невинна.

Тя никога не е била изправена пред истински избор. Не е губила човек, когото обича. Не е изпитвала ревност, страх, власт, вина или физическа болка. Не е трябвало да избира между собственото си удобство и страданието на друг човек.

НЕВИННОСТТА НЕ Е СЪЩОТО КАТО МЪДРОСТ.

Според Seena развитието започва именно когато тази първоначална невинност се сблъска с преживяването. Тогава Нютън пита дали всички новородени души в инкубатора в крайна сметка ще бъдат изпратени на Земята.

Отговорът е не.

Seena говори за „pleasure worlds“ и „suffering worlds“ — светове с различна степен на трудност. Земята според разказа ѝ е от трудните среди, защото физическият живот тук съдържа силна комбинация от болка, удоволствие, страх, привързаност и загуба.

Но следващото е още по-неочаквано.

НЯКОИ ДУШИ НИКОГА НЯМА ДА ИМАТ ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО.

Според материала на Нютън новите души могат да поемат по няколко фундаментално различни пътя. А физическият живот като нашия е само един от тях.

В следващата част: ЧЕТИРИТЕ ВИДА ДУШИ — ВКЛЮЧИТЕЛНО ТАКИВА, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРЕРОДЯТ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИ СВЯТ.