Тук материалът на Нютън прави голям завой. Според обобщението му не всички души са предназначени за един и същ начин на съществуване. От разказите на пациентите той оформя четири основни категории, като изрично подчертава, че това не е класация от „по-нисши“ към „по-висши“. Разликата е във вида преживяване, към който дадена индивидуалност е насочена.
Първата категория е най-необичайната. Това са енергийни фрагменти, които не развиват същата степен на отделна индивидуалност като въплъщаващите се души. Според Нютън те остават свързани с колективни функции в духовния свят и никога не започват физически цикъл.
Вторият тип има ясно оформена индивидуалност, но също не избира физически тела. Тези души функционират в ментални светове и според описанията могат да се движат по-лесно между определени нефизически реалности. Няма човешки мозък, плът или земно въплъщение — но има отделно съзнание.
Третата категория е тази, която най-много прилича на хората в случаите на Нютън. Тези души предпочитат физически светове. Между животите могат да функционират в духовни или ментални среди, но основното им развитие включва въплъщения в материални тела.
ИМА И ЧЕТВЪРТИ ТИП — ДУШИ, КОИТО МОГАТ ДА РАБОТЯТ И В ТРИТЕ СРЕДИ.
Физически светове, ментални реалности и различни измерения. Именно сред подобни души според Нютън по-късно могат да се появят Explorer Souls и други специалисти с много широк диапазон на действие. Но отново — това не означава автоматично по-високо ниво на развитие. По-скоро означава по-голяма адаптивност.
Най-интересното идва след това. Дори душата, която един ден ще стане човек, не преминава директно от „раждането“ в инкубатора към човешко бебе. Между двете има подготовка. В началото тя още няма карма, земно минало или сложни задачи. Няма дори установена духовна група като тази, с която по-късно ще преминава през множество въплъщения.
Първо трябва да научи нещо много по-просто.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ ОТДЕЛНО СЪЩЕСТВО.
Един сравнително млад пациент си спомня междинна среда, която описва като полуфизически свят. Има пространство и повърхност, но няма растения, животни или плътни биологични тела. Новите души се движат като светлинни кълба с приблизително човешка форма.
А задачата им е почти абсурдно проста: да бъдат заедно. Да общуват, да се движат една около друга и да свикнат с усещането, че са отделни индивидуалности. Пациентът го описва като най-лесния период от съществуването си — няма болка, смърт, страх или истинска самота.
Но това е само тренировката.
Защото някои от тях скоро трябва да отидат на място, където всичко ще бъде много по-плътно и много по-трудно.
ЗЕМЯТА.
И според някои случаи те я посещават още преди първото си раждане.
В следващата част: ЗАЩО НОВАТА ДУША СПОРЕД НЮТЪН ПЪРВО ИДВА НА ЗЕМЯТА БЕЗ ТЯЛО — ПРЕДИ ИЗОБЩО ДА СЕ РОДИ ТУК?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 05 от 07 · поредица
