След отделянето новата душа достига до Incubator Mother. Златистата обвивка около нея се отваря, а Seena използва странен човешки образ за следващия процес — казва, че я „подсушават“. Самата тя уточнява, че няма физическа вода и че човешкият език просто няма подходяща дума. По-скоро Incubator Mother обгръща нестабилната бяла енергия със собствената си и постепенно я стабилизира.
Нютън си представя новородените почти като наниз от перли — една след друга, свързани със синкаво-виолетова енергия. Seena я сравнява с своеобразна пъпна връв. След това идва Love Hug — моментът, който според нея е критичен за първото самоосъзнаване.
Нютън я пита директно дали именно тя дава живот на новата душа. Seena веднага отрича. Животът вече съществува. Според нея през Incubator Mothers преминава по-голяма сила — любов, знание и усещане за бъдещия потенциал на новата индивидуалност.
ТЕ НЕ СЪЗДАВАТ ДУШАТА. ТЕ Я „СЪБУЖДАТ“.
Тогава Нютън задава още по-интересен въпрос: може ли Seena да направи една душа по-смела, друга по-предпазлива, трета по-любопитна? Може ли Incubator Mother да добави характера?
Отговорът отново е не.
Според Seena индивидуалните качества вече са там в момента, когато душата се отделя. Майката може да усети различията между новородените, но не ги създава. Love Hug просто предизвиква първия силен импулс на самоосъзнаване — „Аз съм отделно същество. Аз съществувам.“
И според нея няма две напълно еднакви новородени души. Всяка носи различна комбинация от качества още преди първото въплъщение.
Точно тук Нютън атакува популярната идея за twin souls — две буквални половини на една душа. Пита дали две идентични енергии могат да бъдат създадени едновременно и после да се търсят една друга.
Seena е категорична.
НЯМА ДВЕ НАПЪЛНО ЕДНАКВИ ДУШИ.
Други пациенти на Нютън обясняват това с интересна идея: след отделянето на първия фрагмент самият Източник вече е минимално променен. Следователно следващият възниква при малко различно състояние. Именно затова Нютън не приема идеята, че всеки от нас е половин същество, което трябва да намери единствената си липсваща половина. В системата му може да има изключително близки soulmate връзки, но всяка душа е завършена индивидуалност.
Това обаче създава много по-голям проблем.
Ако Incubator Mothers не определят характера на новата душа — кой го определя?
Seena усеща нещо отвъд една арка в края на инкубатора. Нещо толкова силно, че Нютън започва да задава директни въпроси.
„Това ли е Създателят?“
И точно тук увереността на Seena изчезва.
ТЯ Е ДО МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ДУШИТЕ — НО ДОРИ ТЯ НЕ ЗНАЕ КОЙ ВСЪЩНОСТ ГИ СЪЗДАВА.
В следващата част: КАКВО ИМА ОТВЪД ИНКУБАТОРА — И ЗАЩО ДОРИ „АКУШЕРКАТА“ НА ДУШИТЕ НЕ МОЖЕ ДА ВИДИ ИЗТОЧНИКА?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 03 от 07 · поредица
