Според Майкъл Нютън това решение се взима още преди раждането. Душата разглежда бъдещото тяло, темперамента му, семейната среда и трудностите на живота, който предстои. Духовните водачи могат да дават съвет, но окончателният избор според пациентите му остава на самата душа.
Нютън използва идеята за своеобразен „светлинен коефициент“ — колко от общата енергия влиза в конкретния човек. И тук системата му отново е обратна на интуицията: напредналите души понякога използват само около 25%, докато по-младите могат да внесат 50–70%.
ПОВЕЧЕ ЕНЕРГИЯ НЕ ОЗНАЧАВА ПО-СИЛНА ДУША.
Според Нютън по-опитната енергия просто е по-концентрирана и по-ефективна. Но процентът не определя характера сам. Една и съща душа в различни мозъци, тела, семейства и култури може да създаде напълно различни човешки личности. Той описва човека като смес между духовния модел и биологичния мозък.
След като връзката с тялото бъде установена, не можеш просто на 35 години да решиш: „Този живот стана труден, пращайте още 20%.“ Според Нютън постоянният енергиен баланс вече е настроен. При крайна нужда може временно да има достъп до останалата енергия чрез водачите, но не можеш да я изтеглиш трайно като пари от сметка.
И тук идва конкретният случай на душа, наречена Apalon.
В един живот тя се въплъщава като бедна жена в Ирландия. Животът включва доминиращ съпруг алкохолик, пет деца и почти никаква лична свобода. Според регресията Apalon оставя едва 15% от енергията си в духовния свят.
85% ВЛИЗАТ В ЕДИН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ.
В сегашното си въплъщение същата душа твърди, че използва около 60% и това е напълно достатъчно. Идеята е, че различните тела и обстоятелства изискват различно количество енергия.
Нютон добавя и още нещо: тежката физическа или емоционална травма според системата му изтощава внесената енергия. Постоянната защита срещу негативна среда също има „цена“.
Но Apalon създава още по-голям въпрос.
Ако една душа може да изпрати 85% в едно тяло, какво ѝ пречи да направи друго?
40% в едно тяло.
40% в друго.
И ДВЕТЕ ДА СА ЖИВИ ЕДНОВРЕМЕННО.
Според Нютън това не е хипотеза.
Той твърди, че понякога точно това се случва.
В следващата част: ЕДНА ДУША. ДВАМА ЖИВИ ХОРА. ДВА РАЗЛИЧНИ ЖИВОТА ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ.
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 02 от 07 · поредица
