ЕДНА ДУША МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ В ДВАМА ДУШИ ЕДНОВРЕМЕННО

Майкъл Нютън казва, че това е възможно — но е много по-рядко от обикновеното прераждане. В неговия модел душата не само оставя резерв от енергия в духовния свят. Понякога разпределя останалото между две, а в редки случаи дори три човешки тела, които живеят приблизително в един и същ исторически период.

Нютон ги нарича паралелни животи.

Представи си една душа, която оставя 20% отвъд, изпраща 40% в един човек и още 40% в друг. Двете части имат един духовен източник.

НО НЕ СА ДВАМА ЕДНАКВИ ХОРА.

Единият може да бъде мъж, другият жена. Единият да живее в Европа, другият на другия край на света. Различни гени, родители, мозък, образование, травми и култура променят начина, по който общият духовен модел се проявява.

Тоест другата част от „теб“ според тази теория може да няма твоето лице, професия, интереси или дори твоя морал.

Защо една душа би поела подобен риск?

Нютон дава много проста причина:

скорост.

Два живота означават две независими серии от преживявания за един и същ период. Едната част може да изучава зависимост, другата самостоятелност. Едната семейство, другата самота. Едната власт, другата живот без никакъв контрол.

ПОВЕЧЕ УРОЦИ. ЗА ПО-МАЛКО „ДУХОВНО ВРЕМЕ“.

Но цената според Нютън е огромна. В крайна схема една душа може да остави едва около 10% от енергията си в духовния свят и да разпредели останалите 90% между няколко физически живота.

Водачите според книгата не забраняват подобен избор, защото свободната воля трябва да бъде запазена. Но обикновено съветват против него.

Повечето души, които го опитват, според Нютън го правят само веднъж или два пъти.

И тук идва очевидният въпрос.

Ако искаш две тела в един и същи момент, защо просто да не се родиш като близнаци?

Една бременност.

Едно семейство.

Две тела.

Изглежда идеално.

НЮТОН КАЗВА: ТОЧНО ОБРАТНОТО.

В следващата част: ЗАЩО СПОРЕД НЮТОН ПАРАЛЕЛНИТЕ ТИ ЖИВОТИ ПОЧТИ НИКОГА НЕ БИХА БИЛИ БЛИЗНАЦИ?