Ако приемем системата, описана от Майкъл Нютън, смъртта не е просто моментът, в който „душата излиза от тялото“. Защото според него цялата душа никога не е била вътре.
На Земята умира само въплътената част.
Останалата вече е в духовния свят.
Това означава, че след смъртта според пациентите му настъпва процес на повторно интегриране. Енергията, която е носила последния човешки живот, се връща към по-голямата духовна идентичност.
НО НЕ ИЗЧЕЗВА.
Тя носи със себе си характера на живота, преживените емоции, решенията, травмите, отношенията и всичко научено. Според Нютън целта не е земната личност да бъде изтрита, а опитът ѝ да бъде добавен към по-голямото „Аз“.
Тук аналогията с холограмата от първата част се затваря.
25% могат да бъдат в тяло.
75% да останат отвъд.
Но и двете според тази теория през цялото време принадлежат към една и съща идентичност.
При паралелен живот картината става още по-сложна. Ако например 40% живеят в един човек, 40% в друг и 20% остават в духовния свят, смъртта на единия човек не прекратява другия физически живот.
Едната част се връща.
Другата продължава.
И СЪЩАТА ДУША СПОРЕД НЮТОН МОЖЕ ЕДНОВРЕМЕННО ДА ОБРАБОТВА ЕДИН ПРИКЛЮЧИЛ ЖИВОТ И ДА ПРОДЪЛЖАВА ДРУГ.
Точно затова тази идея обяснява според Нютън и парадокса от началото.
Ако близък човек умре, прероди се и след години умреш ти, пак би могъл да го срещнеш. Не защото новото му въплъщение е прекъснато, а защото духовната му идентичност никога не е била изцяло заключена в новото тяло.
Същото използва Нютън и за обяснението на призраците.
Една част може да е блокирана в стар емоционален модел.
Друга вече да е „у дома“.
Трета — според най-крайната версия — дори да участва в друго въплъщение.
Всичко това идва от регресионните разкази на Нютън и не представлява научно установен механизъм на съзнанието. Но вътрешно системата му има една последователна идея:
ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ Е САМО ЕДНА ЧАСТ ОТ ПО-ГОЛЯМОТО „АЗ“.
Тялото не съдържа цялата душа.
Един живот не съдържа цялата ѝ история.
А според Нютън дори една времева линия не е задължително достатъчна.
И така стигаме до най-странния личен въпрос от цялата поредица.
Ако в това тяло наистина е само част от теб…
КЪДЕ Е ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ТОЧНО СЕГА?
Наблюдава ли този живот?
Работи ли „отвъд“?
Или някъде по света гледа през очите на напълно друг човек?
КРАЙ НА ПОРЕДИЦАТА
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 07 от 07 · поредица
