Според Майкъл Нютън причината е проста: паралелните животи имат смисъл само ако са различни. Ако душата поема огромния разход да разпредели енергията си между две тела, няма особена полза двете да получат едни и същи родители, близка генетика, еднаква националност, едно детство и сходна социална среда.
Близнаците са прекалено подобен експеримент.
ЕДНА ДУША НЕ СЕ РАЗДЕЛЯ, ЗА ДА НАУЧИ ЕДИН И СЪЩ УРОК ДВА ПЪТИ.
Нютон описва конкретен случай на две сестри в края на двайсетте им години, родени само една минута една след друга. На пръв поглед изглеждат като идеалния пример за една душа, разделена между две тела.
Но регресиите според него показват обратното.
Те са две отделни души.
Принадлежат към една духовна група и според разказа имат връзка от хиляди години. В други въплъщения са били близки приятели, брат и сестра, родители и деца.
Но никога преди не са били близнаци.
Защо го правят този път?
Според пациентките има две причини. Първата е нерешен проблем с доверието от предишна връзка. Втората е по-необичайна — когато са заедно като близнаци, твърдят, че комбинираното им енергийно поле става по-силно и им позволява по-ефективно да въздействат върху умовете на други хора.
ДВЕ ДУШИ. ЕДИН ЕКИП. НЕ ЕДНА ДУША В ДВЕ ТЕЛА.
Това разграничение е важно, защото според Нютън физическата близост не показва духовна идентичност. Две части от една и съща душа могат да живеят на хиляди километри една от друга, докато двама еднояйчни близнаци могат да бъдат напълно отделни духовни същности.
Така външният вид става почти без значение.
Но тази идея води до много по-мрачен проблем.
Ако частите на една душа могат да действат независимо…
какво става, ако една част умре и откаже да продължи?
Може ли тя да остане на Земята като призрак, докато другата част вече е в духовния свят?
И още по-странно:
може ли част от същата душа вече да се е преродила?
СПОРЕД НЮТОН — ДА.
И един негов случай продължава около 30 години.
В следващата част: ПРИЗРАКЪТ ОСТАВА НА ЗЕМЯТА 30 ГОДИНИ — ДОКАТО ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ДУШАТА ВЕЧЕ Е „ОТВЪД“.
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 04 от 07 · поредица
