АКО СРЕЩНЕШ ДРУГАТА ЧАСТ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ДУША — ЩЕ Я ПОЗНАЕШ ЛИ?

В системата на Майкъл Нютън паралелните въплъщения не са две копия, които автоматично знаят едно за друго. Всяка част влиза в собствен мозък, тяло и човешка личност. Амнезията за духовния свят остава.

Следователно никой не се събужда сутрин с информацията:

„Другите 40% от мен живеят в Бразилия.“

Двете части могат да бъдат от различен пол, възраст и култура. Едната може да има качества, които другата няма. Дори решенията и моралът могат да се различават, защото според Нютън човекът не е само душа.

Той е смес между духовния модел и физическия мозък.

ЕДИН И СЪЩ ИЗТОЧНИК. ДВЕ РАЗЛИЧНИ ЧОВЕШКИ ЛИЧНОСТИ.

Нютън допуска обаче, че при определени обстоятелства двете проявления могат да бъдат привлечени едно към друго. Именно така той интерпретира историята на американката и английското имение — не просто като среща с минал живот, а евентуално като сблъсък между две проявления на една духовна идентичност.

Но ако две физически живи части се срещнат, няма задължително да се разпознаят по лице.

Според логиката на модела разпознаването по-скоро би било усещане.

Необяснима близост.

Познатост без спомен.

Чувството, че срещаш човек за първи път, но нещо в теб отказва да приеме, че е първи път.

Това не означава, че всяко déjà vu или силно привличане доказва „разделена душа“. Самият материал на Нютън идва от регресионни разкази, а не от независимо измерване на подобно явление.

Но вътре в неговата система следващият въпрос е неизбежен.

Какво става, когато един от паралелните хора умре?

Енергията остава ли отделена?

Изчаква ли другия живот?

Или веднага се връща към частта, която никога не е напускала духовния свят?

Според Нютън процесът е постепенен.

ДУШАТА ЗАПОЧВА ДА СЕ „СЪБИРА“ СЪС САМАТА СЕБЕ СИ.

И пациентите му описват конкретни моменти, в които чувстват собствената си оставена енергия да се връща.

В следващата част: СЛЕД СМЪРТТА — КЪДЕ И КАК СПОРЕД НЮТОН ДУШАТА ОТНОВО СТАВА ЦЯЛА?