Не много след завръщането в духовния свят душата според случаите на Майкъл Нютън получава повикване. Предстои среща с група същества, които пациентите му наричат Старите, Свещените учители, Почитаемите, Изпитващите или Комитета. Нютън най-често ги нарича Съвета на старейшините и ги поставя над личните духовни водачи — сред най-напредналите същества, с които повечето все още прераждащи се души контактуват.
Когато Нютън започва да говори публично за този Съвет, реакцията е предвидима: това звучи като съд. На негова лекция в Toronto човек от публиката реагира точно така. Но Нютън твърди, че в стотиците регресионни случаи, върху които изгражда системата си, моделът е различен. Първата среща се случва след приключилия живот и разглежда големите избори, пропуснатите възможности и най-вече моментите, когато човек е бил на кръстопът и е можел да постъпи различно.
ТЕ НЕ ТЕ ВИКАТ, ЗА ДА РЕШАТ ДАЛИ СИ „ДОБЪР“ ИЛИ „ЛОШ“.
Някои души според Нютън виждат Съвета и втори път малко преди следващото си раждане. Тогава срещата вече е по-спокойна и вниманието се премества към бъдещото тяло, възможностите и задачите на предстоящия живот. Това е важната разлика: Съветът не определя вечна присъда, а разглежда развитието на душата между отделните ѝ въплъщения.
Един пациент описва дълъг коридор с мраморни колони, цветни панели като матирано стъкло, растения, фонтан и тиха хорова музика със струнни инструменти. След него влиза в огромна кръгла зала с висок купол, през който падат лъчи златиста светлина. Пред него има дълга маса във формата на полумесец, зад която седят Старейшините, а личният му водач остава малко назад и вляво. Всичко визуално напомня съдебна зала — но според Нютън функцията е различна.
Най-странното е, че в тази стая лъжата практически няма функция. Пациентите описват комуникацията като телепатична: присъстващите вече знаят какво си направил, какво си мислел, защо си го направил и как си се чувствал. Няма доказателства, адвокат или жури. Няма смисъл да измисляш версия на събитията, защото според разказите самият мотив е видим.
НИКОЙ НЕ ТЕ ПИТА, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕ ОТГОВОРА. ПИТАТ ТЕ, ЗА ДА ГО ЧУЕШ ТИ.
И Съветът не изглежда еднакво за всички. При съвсем млада душа може да има само двама Старейшини, докато напреднала душа може да описва дванайсет. Един пациент, който твърди, че преди настоящия си живот е бил на Земята само веднъж, описва първата си среща толкова неофициално, че я сравнява с Коледа в магазин с двама Дядо Коледовци.
В следващата част: ЗАЩО ЕДНА ДУША ВИЖДА 2 СТАРЕЙШИНИ, А ДРУГА — 12?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 01 от 07 · поредица
