Chinera е една от най-напредналите души в случаите, които Майкъл Нютън описва. В настоящия си живот пациентът е акупунктурист и практикува лечебни методи, а под регресия Chinera твърди, че се обучава за master teacher — учител на други духовни водачи. Тя вече понякога присъства при работата на Съветите, а нейният собствен Съвет съдържа дванайсет Старейшини.
Когато Нютън я пита какво има след тях, Chinera говори за Мястото на Единството — „много, които са Едно“. Тя го свързва с появата на нови души и с процес, при който светлинната енергия получава индивидуална идентичност. Нютън продължава да задава въпроси, докато стига до очевидното: какво има над това?
Chinera започва да говори по-бавно. Описва огромна сила — едновременно мека и изключително мощна. Но когато Нютън я кара да се приближи още, първото нещо, което тя възприема, не е светлина.
ЗВУК.
Не музика в нормалния човешки смисъл и не звук, който се чува с физически уши. По-скоро фундаментална вибрация, от която според нейния разказ произлизат други проявления, включително енергията и светлината. Когато съзнанията се настройват към този звук, започват да се появяват геометрични модели. Формите се движат, пулсират и се вълнуват.
И ЕДВА СЛЕД ТОВА СЕ ПОЯВЯВА СВЕТЛИНАТА.
Нютън сам признава, че не знае какво точно означава това описание. Вместо да го превърне в конкретна физическа теория, той оставя думите на пациентката като опит да бъде преведено преживяване, за което човешкият език очевидно не е създаден. Chinera сравнява крайната вибрация с усещането за майка, изпълнена с любов, която пее на детето си — не буквална жена, а качество на преживяването.
Така от случаите се оформя странна последователност: човекът, душата, духовният водач, Старейшините, Присъствието, Единството и вероятно нещо отвъд него, което пациентите вече почти не могат да преведат през човешкия мозък. Но има още един важен детайл за самия Съвет.
Според някои пациенти Старейшините не просто виждат живота ти като запис. Присъствието усилва способността им да възприемат преживяването от твоята собствена перспектива. Те усещат страха, натиска, мотивите и вътрешния конфликт, които са съществували в конкретния момент.
ТОЕСТ СПОРЕД ТАЗИ СИСТЕМА ОЦЕНЯВАЩИЯТ ЖИВОТА ТИ ТРЯБВА ПЪРВО ДА ГО ПОЧУВСТВА ОТ ТВОЕТО МЯСТО.
Това обаче не означава, че всички души приемат казаното спокойно. Нютън описва случаи, в които човек спори със Съвета, обвинява Старейшините и настоява, че те не разбират колко трудно е било да живее долу.
Една душа го формулира почти предизвикателно:
„ЛЕСНО ВИ Е НА ВАС. АЗ БЯХ ТОЗИ ДОЛУ ВЪВ ВОЕННАТА ЗОНА.“
И точно този спор води до последната странност на поредицата — част от разговора със Съвета според Нютън изобщо не може да бъде възстановена.
Дори под дълбока хипноза.
В следващата част: КАКВО Е „ЗАКОНЪТ НА МЪЛЧАНИЕТО“ — И ЗАЩО НЯКОИ ДУШИ ОТКАЗВАТ ДА КАЖАТ КАКВО СА ЧУЛИ ОТ СЪВЕТА?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 06 от 07 · поредица
