„АКО ТИ КАЖА, ЩЕ НАРУША ЗАКОНА НА МЪЛЧАНИЕТО“

Ако Съветът беше класически религиозен съд, бихме очаквали душите да стоят покорно и да чакат присъда. В случаите на Майкъл Нютън обаче се появява съвсем различна картина. Някои пациенти спорят. Други се ядосват. Един от тях обвинява Старейшините, че са го изпратили на Земята в тяло, което постоянно го е забърквало в проблеми.

Когато председателят започва да говори за умереност, душата реагира приблизително така: „Лесно ти е да говориш оттук. Аз бях този долу във военната зона.“ Нютън отбелязва иронията — според собствената му система Старейшините не са същества, които никога не са преживявали физически живот. За да достигнат това ниво, те самите би трябвало да са преминали през огромен брой въплъщения и собствени трудни ситуации.

НЯКОИ ДУШИ НЕ ИЗЛИЗАТ ОТ СРЕЩАТА ДОВОЛНИ. И ТОВА Е ЧАСТ ОТ САМИЯ ПРОЦЕС.

Други описват края по съвсем различен начин — облекчение, любов, спокойствие и дори хумор. Нютън многократно подчертава, че в неговите случаи основната атмосфера не е страх. Старейшините не унижават душата и не я заплашват с вечна присъда. Те се връщат към решенията и мотивите, докато човекът сам види какво е направил с възможностите, които е имал.

Но когато Нютън се опитва да проникне по-дълбоко в определени части от срещата, понякога се появява странна граница. Пациентът не излиза от хипноза и не твърди, че е забравил всичко. Просто отказва да продължи.

В един от тези моменти отговорът е:

„АКО ТИ КАЖА, ВЕЧЕ ЩЕ НАРУША ЗАКОНА НА МЪЛЧАНИЕТО.“

Точно тук Нютън признава ограничението на собственото си изследване. Според него има информация за духовния живот, до която дори при дълбока хипнотична регресия човек не получава пълен достъп. Дали това е реална „забрана“, особеност на хипнозата или нещо друго, неговите случаи сами по себе си не могат да установят. Но в рамките на разказите границата се появява.

И когато съберем седемте части, картината става изненадващо подробна. Младата душа може да вижда двама Старейшини, по-напредналата — до дванайсет. Има председател, личен водач и понякога членове, свързани с конкретни повтарящи се проблеми. Има медальони и символи. Над Съвета някои пациенти усещат Присъствието, а Chinera говори за Единството и за нещо още по-дълбоко, което възприема първо като звук.

Но през всички случаи остава една идея.

СЪВЕТЪТ НЕ ТЕ ПИТА, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА. ПИТА ТЕ, ЗА ДА НЕ МОЖЕШ ПОВЕЧЕ ДА Я СКРИЕШ ОТ СЕБЕ СИ.

Богатият бизнесмен забравя петте минути на автобусната спирка, но според разказа Съветът не ги забравя. Жената вярва, че няма смелост, а Старейшината ѝ показва живот от 1740 г., в който се изправя срещу планински лъв заради децата си. Друг човек обвинява тялото и обстоятелствата си, а разговорът го връща към въпроса какво самият той е направил с тях.

Така последният въпрос не е дали след смъртта някой ще намери най-големия ти грях.

По-интересният е друг:

АКО ЦЕЛИЯТ ТИ ЖИВОТ БЪДЕ ПОСТАВЕН ПРЕД ТЕБ — КОЙ МОМЕНТ БИ ИЗБРАЛ СЪВЕТЪТ?

Най-голямото ти постижение? Най-тежката ти грешка? Или пет минути с непознат човек, които ти самият отдавна си забравил?

КРАЙ НА ПОРЕДИЦАТА