Един пациент на Майкъл Нютън твърди, че преди настоящия си живот е бил на Земята само веднъж. Когато се връща към първата си среща със Съвета, няма огромна официална зала и дванайсет загадъчни Старейшини. Той и още три млади души вървят хванати за ръце, докато учителят им ги отвежда при две важни същества — мъж и жена, които изглеждат на около 30 години и седят на високи столове. Усмихват им се, питат ги как се справят, какво искат да правят следващия път и им напомнят да слушат учителя си.
Пациентът сравнява усещането с Коледа в магазин с двама Дядо Коледовци. Но някъде между втория и петия земен живот картината според Нютън започва да се променя. Срещата става по-формална, появява се дълга маса и вече има трима по-възрастни Старейшини. Душата усеща нещо като момент след труден изпит — не чака наказание, а трябва да разбере как се е справила.
Нютън пише, че типичният му пациент описва между три и седем членове на Съвета. При по-напредналите могат да бъдат седем, десет и дори дванайсет. Според неговата интерпретация причината е, че колкото по-сложни стават задачите на душата, толкова повече различни специалисти участват в разглеждането им.
ЕДИН ОТ ТЯХ ОБИКНОВЕНО СЕДИ ТОЧНО В СРЕДАТА — ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ.
Той задава основните въпроси. Останалите понякога почти не говорят, но пациентите твърдят, че усещат от тях спокойствие, подкрепа или определен вид енергия. Още по-интересно е, че съставът може да се променя между отделните животи. Ако една душа многократно се сблъсква с един и същ проблем, според Нютън в Съвета може да се появи специалист точно по тази тема.
Един мъж например след поредица от животи, в които е безчувствен към жените, вижда нова жена сред членовете. Според него тя присъства именно заради този повтарящ се модел. Друг пациент разпознава определен четвърти член само когато трябва да се разглежда проблемът му със самоувереността. Нарича го „съветника по увереността“. Щом го види, вече знае какво предстои — страхът да отстоява себе си, избягването на конфликт и отказът да използва собствените си способности.
Старейшините не са задължително стари мъже. Нютън смята, че това може да е човешки културен филтър — свързваме старостта с мъдрост, а в голяма част от човешката история сме свързвали властта с мъжки фигури. По-напредналите му пациенти понякога описват тези същества като безполови или носещи едновременно мъжки и женски характеристики. Дори робите и външният им вид според него може да са символичен превод на нещо, което човешкият мозък иначе трудно би разбрал.
Но Съветът не се интересува непременно от онова, което самият човек смята за най-голямото си постижение. Един богат бизнесмен влиза убеден, че големите му благотворителни дарения ще бъдат сред най-важните моменти от живота му.
Старейшините избират друго.
ПЕТ МИНУТИ НА ЕДНА АВТОБУСНА СПИРКА.
С непозната плачеща жена, чието име той никога не е научил.
В следващата част: ЗАЩО ТЕЗИ ПЕТ ЗАБРАВЕНИ МИНУТИ СЕ ОКАЗВАТ ПО-ВАЖНИ ОТ ГОЛЕМИТЕ МУ ДАРЕНИЯ?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 02 от 07 · поредица
