НАД СЪВЕТА ИМА НЕЩО ОЩЕ ПО-ВИСШЕ — НО ДОРИ ТЕ НЕ ГО НАРИЧАТ БОГ

В част от регресионните случаи залата на Съвета съдържа нещо, което пациентите трудно описват. То не седи зад масата и не прилича на още един Старейшина. Няма ясно лице, тяло или пол. Нютън установява, че различни пациенти го усещат като сила, която стои над или зад самия Съвет, и използва простото название „Присъствието“.

Един човек твърди, че почти не може да насочи вниманието си нагоре. Не защото се страхува, а защото усещането е толкова силно, че ако се съсредоточи върху него, вече не може да следи разговора със Старейшините. Друг пациент го описва като концентриран източник на любов и разбиране, който не се нуждае от думи или човешка форма.

Но Нютън забелязва любопитна разлика между пациентите. По-младите души са по-склонни веднага да кажат: това е Бог. По-напредналите са значително по-предпазливи. За тях Присъствието може да е висша божествена сила, но не непременно крайният Създател.

НЯКОИ ГО НАРИЧАТ „ИЗТОЧНИК“. ДРУГИ — „СВРЪХДУША“.

Има дори пациенти, които говорят за Присъствието така, сякаш зад единното усещане стоят повече от едно висши съзнания. Така в описанията започва да се оформя своеобразна йерархия: човекът има душа, душата има водач, над водача стоят Старейшините, а над тях се усеща Присъствието.

Но Нютън открива, че дори това може да не е върхът.

Една от най-напредналите души, с които твърди, че е работил, се нарича Chinera. В настоящия си живот пациентът е акупунктурист и практикува различни лечебни методи. Под хипноза Chinera казва, че вече се обучава за master teacher — учител на други духовни водачи — и понякога присъства при работата на Съветите. Докато обичайният пациент описва между три и седем Старейшини, нейният Съвет има дванайсет.

Нютън я пита какво съществува след нивото на Старейшините. Отговорът е „Мястото на Единството“. Chinera го описва като „много, които са Едно“ — център, в който според нейния разказ се създават нови души и светлинната енергия получава индивидуална идентичност.

Това ли е Бог?

Chinera не казва „да“. Говори за божественост, но когато Нютън я пита дали това е окончателният Бог на всички вселени и измерения, тя не потвърждава подобна проста картина. За нея структурата продължава отвъд онова, което може лесно да бъде обяснено с човешки понятия.

Тогава Нютън я натиска още по-далеч.

Какво има над Единството?

Отговорът вече не е фигура.

Не е Старейшина.

Не е дори светлина.

ПЪРВО ИДВА ЗВУКЪТ.

В следващата част: CHINERA ТВЪРДИ, ЧЕ ЗВУКЪТ ИДВА ПРЕДИ СВЕТЛИНАТА — КАКВО СПОРЕД НЕЯ СЪЩЕСТВУВА ОТВЪД СЪВЕТА?