КОГАТО РАЗУЗНАВАНЕТО РАЗБИРА, ЧЕ НОВИНАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОРЪЖИЕ

През 1975 година Сенатът на САЩ създава комисията „Чърч“, за да разследва дейността на ЦРУ, ФБР, Агенцията за национална сигурност и други американски служби. Разследването разкрива незаконно наблюдение, операции срещу американски граждани и тайни програми, които години наред са били недостъпни за обществен контрол. Сред най-чувствителните теми се оказват отношенията между разузнавателните служби и журналистиката. Две десетилетия по-късно Сенатът отново провежда специално публично изслушване със заглавие „Използването на журналисти и духовници от ЦРУ в разузнавателни операции“. Самото съществуване на подобно изслушване показва, че въпросът не е роден в конспиративните форуми.

В популярната литература тази история обикновено се събира под името Operation Mockingbird — „Операция Присмехулник“. С това название обаче често се обединяват твърдения с различна степен на доказаност. Документалният факт е по-конкретен: американското разузнаване действително е използвало журналисти и медии в различни операции, особено извън Съединените щати. Един от най-добре документираните примери е Чили. Доклад на Сената показва, че ЦРУ субсидира информационни агенции, списания и вестници. Само за опозиционния всекидневник El Mercurio през 1971 и 1972 година са разрешени общо над 1,6 милиона долара. В собствен меморандум на ЦРУ се заключава, че подпомаганите медии са изиграли важна роля в създаването на политическата среда преди преврата срещу Салвадор Алиенде през 1973 година.

Това променя представата за информационната война. Не е необходимо една служба да фалшифицира всяка новина или да контролира всички журналисти. Достатъчно е да финансира определени канали, да предоставя информация на подходящи хора, да усилва една версия на събитията и да отслабва друга. Целта не е непременно населението да получи една огромна лъжа. Много по-ефективно е постепенно да бъде определено кои теми изглеждат важни, кои гласове изглеждат достоверни и кои събития получават достатъчно внимание, за да се превърнат в политически фактор.

Именно тук Дейвид Айк и други конспиративни автори изграждат много по-широка теза — че големите медии не са независими наблюдатели на властта, а част от инфраструктурата, чрез която тя изгражда възприеманата реалност. Тази обща теза не се доказва от документите на комисията „Чърч“. Те не показват един централен орган, който командва цялата световна преса. Но показват нещо достатъчно важно: разузнавателните структури отдавна разбират стратегическата стойност на медиите и действително са ги използвали като инструмент за влияние.

Само че медиите са само едната страна. Още по-силна операция е възможна, когато службата не се опитва просто да убеди обществото отвън, а влиза вътре в самите политически и граждански движения. Там вече не става дума само за пропаганда. Става дума за агенти, информатори, фалшиви писма, създаване на вътрешни конфликти и целенасочено разрушаване на организации.

И точно това прави ФБР.

Програмата има реално име.

COINTELPRO.