COINTELPRO: КОГАТО ДЪРЖАВАТА ВЛИЗА В ДВИЖЕНИЕТО ОТВЪТРЕ

През 1956 година ФБР създава COINTELPRO (Counterintelligence Program — Контраразузнавателна програма). Първоначалната цел е Комунистическата партия на САЩ, но програмата постепенно се разширява към различни политически движения и организации. Днес самото ФБР признава, че COINTELPRO по-късно е основателно критикувана от Конгреса и обществото за нарушаване на правата, гарантирани от Първата поправка на американската конституция. Операциите са прекратени официално през април 1971 година.

Интересът на ФБР не се ограничава до събиране на информация. Архивите показват наблюдение на организации, свързани с движението за граждански права, антивоенната левица и чернокожи активисти. Мартин Лутър Кинг и неговата Southern Christian Leadership Conference — Южна християнска лидерска конференция — също попадат под наблюдение заради подозрения на ФБР за комунистически връзки. След Watergate именно разследванията около Кинг, COINTELPRO и други вътрешни операции стават част от общественото разкриване, което принуждава бюрото да реформира начина, по който провежда вътрешни разследвания.

Тук информационната война вече приема различна форма. Целта не е само хората да чуят определено послание. Целта може да бъде една организация да загуби доверието в собствените си членове. Да се появят подозрения кой е информатор. Да се задълбочат конфликти между лидери. Да бъде компрометирана репутация или да се насочи общественото мнение срещу определена група. Това е много по-фин механизъм от цензурата, защото обществото често не знае, че въобще се провежда операция.

Историята на COINTELPRO е важна и по друга причина. Десетилетия по-късно всяко обвинение за „провокатори“, „агенти вътре в движението“ или държавно манипулиране на политическа организация започва да звучи по-малко невъзможно именно защото съществува исторически прецедент. Но този прецедент не доказва автоматично всяка съвременна версия. Той доказва, че подобни методи са били реално използвани и че са могли да останат скрити години наред.

Точно тук конспиративният модел става особено устойчив. Когато една операция бъде разкрита след десетилетия, възниква естественият въпрос колко други още не са известни. Това е логичен въпрос, но не е доказателство сам по себе си. Най-големият риск започва, когато историческият факт се използва като автоматично потвърждение на всяко ново подозрение.

През XX век за подобна операция са необходими агенти, подслушване, писма, информатори и огромна бюрокрация. През XXI век голяма част от този процес може да бъде заменен с данни.

Не е необходимо човек да бъде следен физически, когато доброволно публикува политическите си убеждения, приятелите си, страховете си, местоположението си и съдържанието, което го кара да реагира.

И през 2018 година светът разбира как подобни данни могат да бъдат превърнати в политически профили на десетки милиони хора.

Името е CAMBRIDGE ANALYTICA.