CAMBRIDGE ANALYTICA: КОГАТО ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОПАГАНДА СТАВА ЛИЧНА

Старата пропаганда има един огромен недостатък — едно и също послание се показва на милиони хора. Телевизионната реклама не знае кой се страхува от имиграцията, кой мрази системата, кой няма доверие на банките и кой може да бъде убеден просто да не отиде да гласува. Социалните мрежи променят това. За първи път политическата комуникация може да бъде насочена не просто към население, а към отделни категории хора според огромни количества лични данни.

Точно тук се появява Cambridge Analytica. Разследването на Федералната търговска комисия на САЩ установява, че компанията, Александър Никс и академикът Александър Коган са използвали измамни практики при събирането на информация от Facebook. Приложението на Коган получава данни не само от хората, които го използват, но и информация, достъпна за техни Facebook приятели. Федералната комисия описва мащаба като лични данни на десетки милиони потребители, използвани за voter profiling and targeting — профилиране и насочване към избиратели.

Това не означава, че Cambridge Analytica е разполагала с някакъв магически алгоритъм, който може безпогрешно да контролира изборите. Твърденията на самата компания за силата на нейната психографска технология също са предмет на сериозни спорове. Документалният факт е по-прост: лични данни, събрани при подвеждащи условия, действително са били превърнати в инструмент за политическо профилиране и насочване. Федералната търговска комисия впоследствие постановява, че Cambridge Analytica е подвеждала потребителите относно събирането на идентифицираща информация.

Именно тук информационната война влиза в нова епоха. Един човек може да получи реклама за престъпност. Друг — за икономически страх. Трети — за национална идентичност. Четвърти — послание, насочено към недоверието му към всички кандидати. Двама съседи могат да живеят в една държава, но да преминат през напълно различни политически кампании, които никога не се появяват по националната телевизия и могат да бъдат почти невидими един за друг.

За конспиративните автори това е преходът от масова пропаганда към индивидуално психологическо управление. Реалността е по-нюансирана. Данните могат да помогнат да се предвиди към какво съдържание човек вероятно ще реагира, но не превръщат човека в дистанционно управляема машина. Въпреки това самият модел е исторически нов: политическото убеждаване може да използва детайлен цифров профил на човека, без той напълно да разбира защо точно това послание е стигнало до него.

А това отваря врата за нещо още по-голямо. Ако една кампания може да профилира избиратели, чужда държава също може да използва социалните мрежи, но без дори да се представя като държава. Не е необходим телевизионен канал с флаг. Може да бъде местна Facebook страница. Активист. Мем. Фалшив профил. Група, която изглежда напълно автентична.

През 2016 година американските служби и Сенатът започват да откриват точно този модел.

Не една пропагандна станция.

Хиляди малки входове в обществения разговор.

Следващата част:

ФАЛШИВИТЕ ХОРА В ИСТИНСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СПОРОВЕ.