ЕДИНИЯТ МУ ПОКАЗВА НАЙ-ТРУДНОТО ТЯЛО. ДРУГИЯТ КАЗВА: „ИМАШ ВРЕМЕ —

ЕДИНИЯТ МУ ПОКАЗВА НАЙ-ТРУДНОТО ТЯЛО. ДРУГИЯТ КАЗВА: „ИМАШ ВРЕМЕ — ИЗБЕРИ ПО-ЛЕСНОТО“

В Case 62 пациентът влиза в Пръстена на съдбата заедно със своя водач Fyum. Но този път ги чакат още две същества. Той не знае имената им и дори реагира изненадано, когато Нютън пита за това. Обяснява, че с Time Masters няма близостта, която има с личния си водач — те са специалисти и се появяват само когато предстоящото въплъщение включва особено сложен избор.

Първият Time Master е възприеман като мъж — строг, практичен и ориентиран към максимално развитие. Той насочва душата към тяло, което ще донесе повече ограничения и трудности, но според него ще предостави и повече възможности за напредък. Вторият е възприеман като жена — по-мека и по-гъвкава. Тя предлага по-умерен вариант и напомня, че не е необходимо всеки живот да бъде максимално тежък.

Нютън се шегува, че двамата приличат на „доброто и лошото ченге“. Пациентът се смее, но разбира смисъла — пред него стоят две философии.

МАКСИМАЛНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ИЛИ ПО-УМЕРЕН ЖИВОТ.

А водачът Fyum? Той не избира страна. Пациентът е категоричен, че окончателното решение остава негово, защото именно той ще трябва да живее в избраното тяло. В системата на Нютън планиращите могат да препоръчат определен вариант и да покажат защо той е полезен, но не могат да принудят душата да го приеме.

Тогава пациентът си спомня предишно въплъщение. В него доброволно приема тялото на млада жена, която живее в ранчо близо до Amarillo, Texas. Тя има голяма вероятност да умре само около две години след сватбата си. Причината да приеме толкова кратък живот според разказа е нейният бъдещ съпруг — soulmate, който трябва да премине през загубата на човек, когото обича.

Но в Пръстена на съдбата жената не вижда една предварително определена смърт.

ВИЖДА ТРИ.

В първата линия може да бъде улучена от заблуден куршум по време на престрелка между двама пияни мъже. Във втората пада от буен кон и умира по-бавно от получените травми. В третата се удавя в река. Съществува и малка вероятност изобщо да не умре млада, но тогава основната причина за избора на това тяло би се променила.

В крайна сметка се реализира първата линия. Жената отива в града, двама мъже се сбиват край салун, започва стрелба и заблуден куршум я убива. Но Нютън задава решаващия въпрос: можела ли е просто да не отиде в града този ден?

Да.

Почти останала в ранчото.

ТОЕСТ ДОРИ ТОЛКОВА СИЛНО ОЧЕРТАНО СЪБИТИЕ НЕ Е БИЛО 100% НЕИЗБЕЖНО.

И точно тук се разкрива истинската функция на Time Masters. Според Нютън те не управляват една написана съдба. Те работят с вероятности — бъдещи линии, които стават по-силни или по-слаби в зависимост от решенията на човека.

В следващата част: ТРИ ВЪЗМОЖНИ СМЪРТИ, ЕДНА ЖЕНА И ЗАЩО ДОРИ НАЙ-СИЛНАТА БЪДЕЩА ЛИНИЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕНА.