НА 16 ТОЙ ПРАВИ ЕДИН ИМПУЛСИВЕН ИЗБОР — И ПРОМЕНЯ ЖИВОТА, КОЙТО Е

НА 16 ТОЙ ПРАВИ ЕДИН ИМПУЛСИВЕН ИЗБОР — И ПРОМЕНЯ ЖИВОТА, КОЙТО Е ТРЯБВАЛО ДА ИЗЖИВЕЕ

1863 година. John е на 16 години и живее близо до Gettysburg. Има момиче на име Rose, с което планират някой ден да се оженят. Не възнамерява да участва във войната — прекалено е млад, а майка му има нужда от него във фермата. Всичко изглежда насочено към един сравнително ясен бъдещ път.

Вечерта преди голямата битка обаче пристига офицер от армията на Съюза. Търси млад човек, който язди добре и може спешно да носи съобщения. Обещава, че задачата ще бъде само докато битката приключи. John е отличен ездач и според собствените му думи под регресия приема почти веднага — не заради политическа идея или военна кариера, а защото не иска да изпусне „голямото приключение“.

Тръгва, без дори да се сбогува.

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН JOHN Е УБИТ.

След смъртта според разказа гледа собственото си тяло и първоначално не може да повярва какво е станало. Но по-силният момент идва при връщането в духовната му група. Rose вече присъства там чрез онази част от енергията, която според системата на Нютън душата оставя в духовния свят по време на въплъщението.

Когато го вижда, реакцията ѝ е: „Защо си тук? Ние трябваше да се оженим.“

Според случая основната бъдеща линия е била друга. John е трябвало да остане във фермата, да продължи живота си и по-късно да създаде семейство с Rose. Но появата на офицера отваря нова възможност и John доброволно я избира.

Нютън го пита дали предварително е видял Gettysburg в Пръстена на съдбата. Отговорът е не. Били му показани сцени само приблизително до 16-годишна възраст. Какво се намира след този момент е било скрито.

ТОЙ ДОСТИГА ТОЧНО ДО ВЪЗРАСТТА, НА КОЯТО ПРОЖЕКЦИЯТА СПИРА — И ТОГАВА САМ ПИШЕ СЛЕДВАЩАТА СЦЕНА.

Този случай е важен за модела на Нютън, защото показва, че човек може да напусне основната линия. Не непременно към по-добър живот и не непременно към по-дълъг. Просто към различен. А след като решението бъде взето, новата линия започва да поражда собствени последствия за него и за останалите души около него.

Затова съдбата тук не прилича на релса. По-скоро прилича на карта с основни маршрути и множество разклонения. Свободната воля е възможността понякога да напуснеш маршрута, който е изглеждал най-вероятен.

Но има и обратни случаи. Понякога според Нютън душите предварително знаят, че предстоящият живот може да бъде много кратък или да завърши при голямо бедствие. Той описва групи, които се подготвят за подобни общи преживявания.

И това поставя още по-голям въпрос.

Как изобщо се работи с времето?

Нютън попада на човек, който твърди, че се обучава точно за това. В настоящия си живот е инженер. Между животите носи името Obidom.

А МЯСТОТО, В КОЕТО СЕ ОБУЧАВА, СЕ НАРИЧА TEMPLE OF TIME.

Храмът на времето.

Там според него времевите линии могат да бъдат „разтегляни“ и „свивани“ като ластици.

В следващата част: КАК СЕ ОБУЧАВА ЕДИН TIME MASTER — И КАКВО ТОЧНО ПРАВЯТ В „ХРАМА НА ВРЕМЕТО“?