ЦИВИЛИЗАЦИЯТА Е ИЗЧЕЗНАЛА — НО СПОРЕД НЕГО РАЗГОВОРИТЕ ИМ ОЩЕ

ЦИВИЛИЗАЦИЯТА Е ИЗЧЕЗНАЛА — НО СПОРЕД НЕГО РАЗГОВОРИТЕ ИМ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАТ ВЪВ ВРЕМЕТО

Преди Obidom да бъде допуснат да работи с бъдещи животи, учителите му го изпращат на Galath — планета, на която някога е съществувала високоразвита технологична цивилизация. Според разказа Galathians са пътували до други планети, достигнали са огромно технологично развитие и постепенно започнали да вярват, че са почти непобедими.

После цивилизацията се разпада.

Когато шестимата ученици пристигат, високоинтелигентен живот вече няма. Останали са огромни празни сферични жилища, разрушени образователни центрове, растителност, която превзема сградите, и стари космически платформи, които все още обикалят планетата.

Но учениците не са изпратени да изучават руините.

ТЕ ТЪРСЯТ САМИЯ МОМЕНТ, В КОЙТО ЦИВИЛИЗАЦИЯТА Е ЗАПОЧНАЛА ДА СЕ ПРОВАЛЯ.

Според Obidom преподавателят настройва вибрацията им към различни периоди от историята на Galath. След това учениците започват да пресичат старите времеви линии. Понеже още са начинаещи, голяма част от картините са фрагментарни, но понякога дадена сцена изведнъж става напълно ясна.

Виждат същества по улиците. Чуват разговори. Наблюдават моменти от периода на най-голямата мощ на цивилизацията и след това от нейния упадък. Obidom дори твърди, че може да улови мислите на определени Galathians непосредствено преди обществото им да бъде завладяно и асимилирано от друга раса.

Нютън го пита директно: означава ли това, че нищо от миналото никога не е напълно изгубено?

Obidom отговаря: не.

GALATHIANS СА ИЗЧЕЗНАЛИ. НО ТЕХНИТЕ РЕШЕНИЯ СПОРЕД НЕГО ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАТ КАТО ИНФОРМАЦИЯ.

Триумфите им, грешките им и провалът им могат отново да бъдат наблюдавани. Дори езикът им, който Obidom описва като музикален, сякаш продължава да „звучи“ около разрушените кораби и празните градове, когато ученикът се настрои към правилния времеви период.

И точно затова Galath е тренировъчна площадка. Учениците могат да проследят огромен брой решения, без да имат възможност да ги променят. Трябва да открият къде започва грешката, в кой момент все още е съществувал друг изход и кога една вероятност е станала толкова силна, че катастрофата практически е била неизбежна.

Това е знанието, което един бъдещ Time Master трябва да използва при планирането на нови животи. Obidom казва, че един ден ще съветва планиращите, ще помага на изследователите в духовните библиотеки и ще участва в координирането на бъдещите линии в Пръстена на съдбата.

Тогава Нютън задава много личен въпрос.

След собствената си смърт би ли могъл да се върне в родния си град и отново да наблюдава истинското си детство?

Не спомен. Не реконструкция.

СТАРАТА ВРЕМЕВА ЛИНИЯ.

Obidom казва, че с достатъчно добър учител това е възможно. Но добавя едно условие: можеш да гледаш, не можеш да промениш нищо. Миналото вече е минало.

Бъдещето обаче не е.

И точно затова остава най-големият въпрос в цялата поредица: ако преди раждането има план, ако Time Masters виждат вероятностите и ако съществува основна линия...

КОЛКО ОТ ЖИВОТА ТИ ВСЪЩНОСТ Е ТВОЙ ИЗБОР?

В следващата част: 500 ГОДИНИ ЕДИН И СЪЩ МОДЕЛ — ДОКАТО ЕДНА ДУША НЕ КАЗВА: „СТИГА. ИСКАМ ДРУГ ЖИВОТ.“