ТЯ ВИЖДА ТРИ НАЧИНА, ПО КОИТО МОЖЕ ДА УМРЕ — НО НИТО ЕДИН НЕ Е

ТЯ ВИЖДА ТРИ НАЧИНА, ПО КОИТО МОЖЕ ДА УМРЕ — НО НИТО ЕДИН НЕ Е НАПЪЛНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕН

Жената от Case 62 избира живот в ранчо край Amarillo. Още преди раждането според разказа вижда три вероятни начина, по които този живот може да приключи рано: заблуден куршум, падане от кон или удавяне. В реалния живот се случва първият вариант. Докато е в града за покупки, двама мъже се сбиват край салун и започват да стрелят. Жената дори не участва в конфликта — стои от другата страна и случаен куршум я убива.

Ако това беше история за абсолютно предопределена съдба, заключението щеше да е просто: така е било написано. Но Нютън представя различен модел. Смъртта е имала висока вероятност, но не е била абсолютно неизбежна. Пациентката твърди, че същия ден почти е решила да не ходи до Amarillo.

ЕДНО РЕШЕНИЕ Е МОЖЕЛО ДА ПРОМЕНИ ЦЯЛАТА ЛИНИЯ.

Нютън използва понятието base line — основна линия. Това е най-вероятният курс на живота при определени начални условия, а не неизбежна присъда. Той сравнява бъдещето с шахматна партия: можеш да видиш дъската и някои от най-вероятните ходове, но един различен ход променя всички последващи позиции.

Затова според него душата не разглежда безкрайно количество бъдещи реалности. Time Masters работят с линиите, които имат достатъчно висока вероятност и достатъчно голямо значение за развитието на душата. Някои варианти постепенно отслабват, други стават по-силни, а множество почти идентични възможности няма смисъл да бъдат разглеждани отделно.

И тогава идва вторият парадокс: ако бъдещето може да се променя, защо изобщо го виждаме преди раждането? Според Нютън душата трябва да получи достатъчно информация, за да разбере защо приема определено тяло и определени начални условия. Но след раждането почти цялата тази информация се блокира.

ЗАЩОТО АКО ПОМНИШ БЪДЕЩЕТО, ВЕЧЕ НЕ ГО ИЗБИРАШ — ИЗПЪЛНЯВАШ ГО.

Ако знаеш предварително, че на 34 години трябва да срещнеш определен човек, че конкретна работа е „правилната“ или че дадено решение ще доведе до смърт, поведението ти вече ще бъде повлияно от знанието. Именно затова амнезията в системата на Нютън не е дефект, а част от механизма на свободната воля.

Следващият случай показва това още по-драматично.

1863 година. John е само на 16 години и живее близо до Gettysburg. Има момиче на име Rose и двамата говорят за бъдеща сватба. Той няма намерение да участва във войната. Прекалено е млад, а майка му има нужда от него във фермата.

После една вечер пристига офицер.

Търси добър ездач, който спешно да носи съобщения.

John приема.

НЕ ЗНАЕ, ЧЕ С ЕДНО „ДА“ ТОКУ-ЩО Е НАПУСНАЛ НАЙ-ВЕРОЯТНИЯ СИ БЪДЕЩ ЖИВОТ.

На следващия ден е мъртъв при Gettysburg.

А когато според разказа се връща при духовната си група, Rose го посреща с въпрос, който казва всичко:

„Какво правиш тук? Ние трябваше да се оженим.“

В следващата част: 16-ГОДИШНИЯТ JOHN, GETTYSBURG И РЕШЕНИЕТО ЗА НЯКОЛКО СЕКУНДИ, КОЕТО ПРОМЕНЯ ЦЕЛИЯ МУ ЖИВОТ.