На лекция във Vancouver жена се изправя и поставя Майкъл Нютън пред очевидното противоречие. От едната страна той твърди, че човек има свободна воля. От другата — че животът се подготвя предварително и миналите решения влияят върху бъдещите условия. Жената наскоро е загубила 19-годишния си син при катастрофа с мотор, затова за нея въпросът не е философски.
Кое е вярно — съдба или свободна воля?
Според Нютън и двете могат да съществуват едновременно. В неговия модел преди раждането се избират определени начални условия: тяло, семейство, темперамент, някои важни срещи и големи изпитания. Но не се определя задължителната реакция на човека към всяко от тях.
АКО ВСЕКИ ОТГОВОР БЕШЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО РЕШЕН, ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ БИ БИЛ БЕЗСМИСЛЕН.
Тук отново се появява амнезията. Преди живота душата вижда част от възможностите. След смъртта според Нютън може да разгледа множество алтернативи. Но докато е въплътена, почти нищо от това не помни. Да не знаеш какво предстои е именно условието, което превръща реакцията ти в истински избор.
Case 65 показва тази идея по много по-земен начин. Emily е жена на около 50 години, има семейство и се обучава за медицинска сестра, но се страхува да започне истинска работа. Под регресия открива модел, който според случая продължава приблизително пет века.
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОКОЛО 500 ГОДИНИ ПОЧТИ ВСИЧКИТЕ Ѝ ЖИВОТИ СА СВЪРЗАНИ С РЕЛИГИОЗНИ ОРДЕНИ.
Свещеник. Монахиня. Отново живот в религиозна среда. Последното подобно въплъщение е като Sister Grace. Тя е способна и получава предложение да стане Mother Superior, но отказва. Не защото няма необходимите качества, а защото отново се страхува да поеме отговорност.
След този живот Съветът според разказа я пита дали най-после е готова да напусне познатия модел. Няма наказание и няма забрана отново да избере подобен живот. Emily дори смята, че ако беше казала „не“, решението щеше да бъде прието.
Но този път казва „да“.
ИСКАМ НЕЩО РАЗЛИЧНО.
В Пръстена на съдбата вижда бъдещото тяло на Emily. Влиза в сцената и усеща как собствената ѝ енергия ще се съчетае с този мозък. Вижда чувствителност и силна способност да се грижи за други хора, но и познатия вътрешен конфликт — страхът от отговорност.
Едно нещо обаче не ѝ е показано ясно: професията. Нютън предполага, че причината е проста — именно това решение трябва да бъде взето без предварително знание.
И почти 50 години по-късно Emily отново стои на същия кръстопът. Може да остане в безопасна доброволческа работа или да поеме реална отговорност като медицинска сестра. След регресията избира второто.
Шест месеца по-късно пише на Нютън. Вече работи в дом за възрастни и казва, че за първи път е намерила начин да съчетае духовността, грижата за хората и отговорността, от която толкова дълго е бягала.
ПЕТСТОТИНГОДИШНИЯТ МОДЕЛ Е ПРЕКЪСНАТ С ЕДНО НОВО РЕШЕНИЕ.
Това е същината на Time Masters в описанията на Нютън. Те не пишат живота вместо теб. Подготвят вероятности, показват възможни тела и важни кръстопътища и работят с линиите, които изглеждат най-вероятни. Но когато човек се роди, решението как да реагира остава негово.
John може да напусне линията, в която се жени за Rose, заради решение, взето за секунди. Жената край Amarillo може почти да избегне деня, в който загива. Emily може да повтаря един модел пет века и накрая да избере друго.
Затова последният въпрос не е:
„Написан ли е животът ти?“
А по-скоро:
АКО ПРЕД ТЕБ ИМА НЯКОЛКО ПЪТЯ, КОЛКО ОТ ТЯХ СА „СЪДБА“ — И В КОЙ МОМЕНТ ЗАПОЧВАШ ДА ПИШЕШ САМ?
КРАЙ НА ПОРЕДИЦАТА
Следващата поредица: КАК СЕ РАЖДА ЕДНА НОВА ДУША: КАКВО ОПИСВАТ ПАЦИЕНТИТЕ НА НЮТЪН ПРЕДИ ПЪРВИЯ СИ ЖИВОТ?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 07 от 07 · поредица
