Нютън казва, че среща Time Master в процес на обучение изключително рядко — само веднъж на няколко години. Case 63 е точно такъв случай. Пациентът носи духовното име Obidom, в настоящия си живот е инженер, а когато Нютън го пита кое е най-трудното нещо, което изучава между земните си животи, отговорът е кратък: времето на Земята.
Obidom още не е Time Master. Той е начинаещ, който един ден се надява да помага при планирането на бъдещи животи. Не знае кой е създал времевите линии и признава, че не разбира окончателната природа на времето. Именно това прави случая интересен — вместо всезнаещо същество Нютън описва ученик, който има преподаватели, упражнения и задачи.
Обучението се провежда в Temple of Time — Храма на времето. Obidom вижда огромно поле от въртяща се, почти течна енергия. В нея се отварят празнини, а от тях се появяват ярки променящи се „тръби“ от светлина. Учениците използват тези структури, за да навлизат в симулирани времеви сцени.
И СПОРЕД OBIDOM ВРЕМЕТО МОЖЕ ДА СЕ „РАЗТЯГА“ И „СВИВА“.
Той описва времето като поредица от енергийни събития. Когато собствената енергия на наблюдателя се компресира, движението през последователността изглежда по-бързо. Когато се разширява — по-бавно. Сравнението му е удивително земно: като ластици.
Но има критично ограничение. Учениците не променят събитието. Не редактират миналото и не създават нова история. Те влизат и излизат от времевите линии като пътници по магистрала — могат да наблюдават определена отсечка, но не могат да преместят пътя.
Според Obidom всяко събитие оставя информация. Мисъл, действие и спомен оставят своеобразен вибрационен отпечатък в енергията. Затова миналото никога не изчезва напълно и при правилната „настройка“ може отново да бъде намерено и наблюдавано. Това е описание от регресионния случай, а не установен физически механизъм.
НИЩО НЕ Е ИЗЧЕЗНАЛО. ПРОСТО ВЕЧЕ НЕ СЕ СЛУЧВА В ТВОЕТО „СЕГА“.
Когато Нютън пита за алтернативните реалности, Obidom говори за припокриващи се варианти. Но не безкрайно количество полезни варианти. Time Masters изследват различни решения, докато разликите между отделните линии станат толкова малки, че вече не носят нова информация. Самият той ги описва приблизително като „лошо, по-добро, най-добро“.
С бъдещето обаче още не се справя добре. Там линиите са мъгливи и нестабилни. Затова шеговито нарича себе си не Time Master, а „археолог на времето“. Преди да бъде допуснат да работи с бъдещето, първо трябва да овладее миналото.
И за следващия етап от обучението не го изпращат в човешката история.
Изпращат го на друга планета.
GALATH.
Някога там е съществувала високоразвита цивилизация. Когато Obidom пристига, градовете са празни, космическите станции се разпадат, а растения растат през изоставените сгради.
Цивилизацията е изчезнала.
Но според Obidom нейната история още съществува във времето.
В следващата част: GALATH — КАК УЧЕНИЦИТЕ НА TIME MASTERS ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЧУВАТ РАЗГОВОРИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, ИЗЧЕЗНАЛА ПРЕДИ ОГРОМЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ?
Източници
По книгата „Съдбата на душите“ от д-р Майкъл Нютън.
Текстът представя случаи, разкази, твърдения или интерпретации; не е самостоятелно доказателство за описаните необичайни твърдения.
Част 05 от 07 · поредица
