УБОЖДАНЕ НА МОСТА ВАТЕРЛОО

Официално убиецът така и не е открит. Според версията, която тръгва още от болничната стая, поръчката идва от София, а оръжието от Москва.

Лондон, 7 септември 1978 г. Сутринта е обикновена. Мъж на 49 години стои на спирката край моста Ватерлоо и чака автобуса за работа. Работи в Българската секция на Би Би Си. Изведнъж усеща остро убождане в задната част на дясното бедро. Обръща се. Зад него непознат мъж се навежда да вдигне паднал чадър, промърморва извинение с чужд акцент, спира такси и изчезва в трафика. Цялата сцена трае няколко секунди. Никой на спирката не вижда нищо необичайно. Човек с чадър в Лондон е най-обикновеното нещо на света.

Мъжът на спирката се казва Георги Марков.

И точно този ден Тодор Живков навършва 67 години.

ЕДИН ЧАДЪР. ЕДНО УБОЖДАНЕ. ЕДИН РОЖДЕН ДЕН В СОФИЯ.

За хората в Лондон датата не означава нищо. За всеки, който е живял в България, е позната. 7 септември е денят, в който вестниците печатат поздравления, а по радиото звучат честитки за първия човек на държавата.

Марков стига до редакцията и разказва на колегите си за странния случай. На бедрото му има малко червено петно, като от ухапване. Вечерта вдига висока температура. На следващия ден е в болница. Лекарите виждат всичко, което виждат при тежка инфекция, но не намират причината. Кръвната картина полудява, налягането пада, органите започват да отказват един след друг.

Марков не е съвсем изненадан. Според близките му в месеците преди това е получавал предупреждения, че режимът в София няма да търпи гласа му още дълго. Приемал ги е с ирония. До онази сутрин. Сега има едно подозрение и го казва на съпругата си Анабел. Според него това не е случайност.

Убили са го.

Пред лекарите той разказва и за човека с чадъра. Те го изслушват, но в болничния картон това остава странен детайл, не диагноза. Антибиотиците не помагат. На 11 септември 1978 г., четири дни след спирката на Ватерлоо, Георги Марков умира в болница „Сейнт Джеймс“ в Лондон.

Ако историята беше свършила тук, светът можеше никога да не разбере нищо. Поредната смърт от неизвестна инфекция. Поредният емигрант, за когото знаят само колегите му. Но Скотланд Ярд взема думите на умиращия на сериозно и тялото е изпратено за пълна аутопсия.

Там, в бедрото, точно на мястото на убождането, патолозите откриват нещо, което никой не очаква. Отначало го вземат за случаен метален отломък. После под увеличение виждат, че е обработено с прецизност, която не може да е случайна.

Метално топче, по-малко от главичка на карфица. С две пробити дупки.

ТОВА НЕ Е ИНФЕКЦИЯ. ТОВА Е ОРЪЖИЕ.

Някой е създал устройство, което може да убие човек посред бял ден, в центъра на европейска столица, без изстрел, без нож и почти без следа. И го е използвал срещу един писател.

Но защо точно срещу него? Отговорът не е в Лондон.

Той е в София. В годините, в които Марков ходи на лов с Тодор Живков и е един от най-обичаните писатели в България. Писателят, когото режимът обсипва с награди, докато един ден просто не се връща.