АГЕНТ „ПИКАДИЛИ“

Всяка голяма конспирация в един момент получава лице. В историята на чадъра това лице има кодово име.

Според документите, разкрити от Христо Христов и по-късни журналистически разследвания, зад кодовото име „Пикадили“ стои Франческо Гулино. Италианец с датски паспорт, търговец на антики. В началото на 70-те години е задържан в България за контрабанда. И според архивите вместо в затвора, излиза от ареста като агент на Държавна сигурност.

От този момент пътува свободно из Европа. С бизнес, с търговски контакти, с причини да бъде навсякъде. Според документите е в Лондон точно в дните около 7 септември 1978 г.

ТОЙ НЕ ПРИЛИЧА НА ШПИОНИН. ТОЧНО ЗАТОВА Е ИДЕАЛЕН.

През 1993 г. британски детективи и датската полиция го разпитват в Копенхаген. Гулино признава, че е работил за българските служби. Това само по себе си е зашеметяващо признание от човек, когото журналистите вече свързват с най-известното политическо убийство от Студената война. Отрича да има нещо общо със смъртта на Марков. Датските власти повдигат обвинение, но след това делото пада поради липса на доказателства.

Той никога не е осъден. Без нови документи, без свидетел от спирката и без самия чадър обвинението няма на какво да стъпи.

Години по-късно журналисти го откриват в Австрия. Живее тихо. Отказва интервюта. Според публикации умира през 2021 г., без да е казал публично нищо повече.

Междувременно българската прокуратура затваря делото през септември 2013 г. Причината е изтекла давност. Главният прокурор заявява, че ако някога има отговор, той е в ръцете на британските власти. Българската държава официално приключва случая. Но той никога не е обявен за разкрит.

35 ГОДИНИ РАЗСЛЕДВАНЕ. НИТО ЕДНО ОБВИНЕНИЕ ЗА УБИЙСТВО.

Ето какво знаем. Георги Марков е убит с отровно топче. Методът е идентичен с покушението срещу Костов. Британският съд обявява смъртта му за незаконно убийство. Бивши офицери от КГБ потвърждават съветско участие. Десет тома от досието му са унищожени след 1989 г. Генерал е осъден за унищожаването. Един агент е посочван от журналисти като изпълнител.

И въпреки това в нито един съд никой не е обявен за виновен за смъртта му.

Остават и въпросите, на които архивите не отговарят. Гулино ли е мъжът на спирката, или само част от операцията? Кой е шофьорът на таксито? Случайност ли е, че ударът е нанесен точно на рождения ден на Живков? Или някой е искал подаръкът да бъде разбран?

Днес в София има паметник на Георги Марков. Книгите му се издават. Задочните му репортажи се четат отново, вече без заглушители. За поколението, което тайно слушаше гласа му в кухнята, той остава човекът, който каза на глас това, което всички мислеха.

Убийството му остава официално неразкрито.

И може би това е най-тежката част от историята. Не чадърът. Не топчето. Не рицинът.

А това, че 48 години по-късно всички знаят кой е искал смъртта му.

И никой не е отговарял за нея.