КГБ ПРИЗНАВА: ЧАДЪРЪТ Е ОТ МОСКВА

Дълго време връзката с Москва звучи като конспиративна теория. После я потвърждават хора от другата страна.

До 1989 г. официална София отрича всичко. Обвиненията за смъртта на Марков са наричани западна пропаганда. После Студената война свършва и започват да говорят хората, които никой не е очаквал да чуе.

Олег Калугин е бил един от най-младите генерали в историята на КГБ и шеф на външното контраразузнаване. В интервюта и в мемоарите си, издадени през 1994 г., той заявява, че съветските служби са участвали в убийството на Георги Марков. Според него заповедта идва от Тодор Живков, а КГБ осигурява средствата.

Олег Гордиевски, полковник от КГБ, работил години наред тайно за британците и изведен от Москва през 1985 г., разказва подобна версия.

ДВАМА ОФИЦЕРИ ОТ КГБ. ЕДНА И СЪЩА ИСТОРИЯ.

Според разказа на Калугин искането идва от министъра Димитър Стоянов. Председателят на КГБ Юрий Андропов първо не е ентусиазиран. После се съгласява, но с едно условие: следата никога не трябва да води до Москва. Съветите дават технологията, отровата и обучението. Българите избират човека и изпълняват.

Същият Андропов четири години по-късно ще оглави целия Съветски съюз. Човекът, който според Калугин одобрява технологията за убийството на един български писател, ще застане начело на една от двете суперсили.

Калугин описва и как са обсъждани различни методи. Отрова върху кожата. Отрова в питие. Според него преди Лондон е имало и други опити срещу Марков, които не успяват. И накрая идва решението с чадъра.

ЧАДЪРЪТ НЕ Е ОРЪЖИЕТО. ТОЙ Е МАСКИРОВКАТА.

В дъждовен Лондон чадърът не прави впечатление. Никой не се обръща, ако някой го държи затворен. Никой не се учудва, ако го изпусне на опашка. Покушението е замислено така, че дори свидетелите да не разберат, че са видели убийство. А ако все пак разберат, следата да води към София, не към Москва.

Защото за Андропов това е идеалната схема. Ако операцията успее, един неудобен глас замлъква. Ако се провали, виновникът е малка социалистическа държава, а не Съветският съюз. Схемата почти проработва. Почти. Ако не беше аутопсията в Лондон и пуловерът в Париж, днес нямаше да има нито топче, нито история.

Калугин е осъден задочно в Русия за държавна измяна. Живее в САЩ. Неговите думи не са съдебно доказателство и някои историци смятат, че бившите офицери понякога преувеличават собствената си роля. Но в България те съвпадат с това, което разследващите откриват в архивите на Държавна сигурност.

Или по-точно в това, което е останало от тях.

Защото когато през 1990 г. разследването започва, прокурорите откриват нещо смразяващо. Голяма част от досието на Георги Марков вече не съществува. Томове документи са унищожени.

Някой е знаел, че един ден ще дойдат да ги търсят.

И е успял преди тях.

Кой е унищожил досието и какво става с хората, които са знаели твърде много, е в следващата част.