ТОПЧЕТО, КОЕТО ВОДИ КЪМ МОСКВА

Ако София е дала заповедта, кой е дал оръжието? Според теорията отговорът е скрит в метално топче, по-малко от зрънце ориз.

Топчето, извадено от бедрото на Георги Марков, е с диаметър 1,7 милиметра. Направено е от сплав на платина и иридий, метали, които тялото не отхвърля и които не ръждясват. В него са пробити две миниатюрни дупки, общо около 0,28 кубични милиметра празно пространство.

Точно толкова, колкото е нужно.

Топчето отива в Портън Даун, британската военна лаборатория за химически и биологични оръжия. Учените там се изправят пред загадка. Каква отрова убива толкова бързо, в толкова малко количество и не оставя ясна следа?

Отговорът, до който стигат, е рицин.

РИЦИНЪТ НЕ СЕ НАМИРА. ТОЙ СЕ ДОКАЗВА ЧРЕЗ ИЗКЛЮЧВАНЕ.

Рицинът се извлича от семената на рициновото растение. Изследван е като оръжие още по време на световните войни. Армиите се отказват от него, защото е труден за разпространение в голям мащаб. За едно-единствено убийство обаче е почти съвършен. Няколко милиграма са достатъчни. Срещу него няма противоотрова. Симптомите приличат на тежка инфекция. Нито едно изследване от 1978 г. не може да го открие директно в кръвта.

Затова в Портън Даун правят нещо зловещо. Инжектират същото количество рицин на прасе. Животното развива същите симптоми като Марков и умира за същото време.

Това е доказателството. Учените са проверили и други отрови и са ги изключили една по една. Остава само рицинът, защото само той съвпада едновременно с количеството, с бързината и със симптомите.

Дупките в топчето са били запечатани с вещество, което се топи при температурата на човешкото тяло. Най-често се посочва восъчно покритие. То е изчезнало, докато е освобождавало отровата. Топчето е проектирано да убие и след това да мълчи.

ОРЪЖИЕТО Е ПРЕДВИДИЛО И СОБСТВЕНОТО СИ РАЗСЛЕДВАНЕ.

А самият чадър никога не е намерен. Всичко, което знаем за него, идва от думите на Марков и от реконструкции, направени по-късно. Човекът, който го е държал, и шофьорът на таксито, което го отвежда, така и не са идентифицирани. Изчезват толкова пълно, сякаш никога не са съществували.

През януари 1979 г. британското съдебно следствие обявява официалното си заключение. Георги Марков е убит незаконно. Това вече е юридически факт, не теория.

Тук идва въпросът, който подхранва историята вече десетилетия. Кой в света през 1978 г. има лаборатория, способна да направи такова нещо? Да пробие две дупки в платинено топче, по-малко от главичка на карфица, да го зареди с отрова и да го изстреля от устройство, маскирано като чадър?

Държавна сигурност в София няма подобни производства.

Но в Москва има.

Според бивши офицери от КГБ, които по-късно ще проговорят, точно там е създаден методът. И Георги Марков не е първият човек, срещу когото е използван.

Десетина дни по-рано, в метрото в Париж, друг българин усеща същото убождане.

И оцелява.

Как и защо, разказвам в следващата част.