ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОЦЕЛЯ В ПАРИЖ

Лондон не е първият опит. Според версията на самите оцелели операцията има списък. И в този списък има още едно име.

Париж, края на август 1978 г. Владимир Костов се качва по ескалатора в метрото на Триумфалната арка. Изведнъж усеща удар в гърба, като от въздушна пушка. Обръща се и вижда мъж с чанта, който бързо се отдалечава. Около него е пълно с хора. Никой не забелязва нищо.

Костов не е обикновен емигрант. Бил е кореспондент в Париж и офицер от българското разузнаване. През 1977 г. поисква политическо убежище във Франция. Знае как работят службите. Познава методите им. Знае, че режимът не прощава на хората, които сменят страната.

Но и той не разбира какво се е случило. Вечерта има температура. Слабост. Няколко дни му е зле, после се възстановява.

И забравя.

ДО МОМЕНТА, В КОЙТО ЧЕТЕ ЗА ГЕОРГИ МАРКОВ.

Когато в средата на септември вестниците пишат за мистериозната смърт в Лондон, за убождането и топчето, Костов веднага свързва двете неща. Отива при френските власти. Лекарите изрязват участък от гърба му.

Вътре намират същото топче. Същият размер. Същата сплав. Същите две пробити дупки.

Защо Костов е жив, а Марков не? Най-разпространеното обяснение е простото. Пуловерът. Костов е бил облечен с плътна вълнена дреха, която е намалила силата на изстрела. Топчето е влязло по-плитко. Покритието не се е стопило напълно и отровата е излязла само частично.

ДЕБЕЛ ПУЛОВЕР Е ЗАСТАНАЛ МЕЖДУ ЧОВЕКА И ОТРОВАТА.

Помисли какво означава това. Ако Костов беше с риза, днес щяхме да говорим за две смъртни случаи от мистериозна инфекция в две различни държави. Вероятно никой нямаше да ги свърже. Пуловерът спасява не само един човек. Той спасява доказателството. Топчето от гърба на Костов е второто, което британските и френските служби вече могат да сравнят. Две държави, две жертви, едно оръжие.

Двата случая показват, че Лондон не е изолирано събитие. Става дума за една и съща технология, използвана срещу хора с една и съща биография: българи, свързани със западни медии, които познават системата отвътре. ЦРУ съобщава на Държавния департамент, че методът при Марков и Костов е идентичен. Това вече не е подозрение на емигранти. Това е заключение на разузнавания.

Месец след смъртта на Марков колегата му от Българската секция на Би Би Си Владимир Симеонов е намерен мъртъв в дома си в Лондон. Официалното заключение е нещастен случай. Няма доказателство, че е свързан с чадъра.

НО ЗА ЕМИГРАНТИТЕ ТОВА СЪВПАДЕНИЕ Е ЕДНО ТВЪРДЕ МНОГО.

Някои започват да се оглеждат на всяка спирка. Да гледат ръцете на хората до тях. Да не стоят с гръб към тълпата. Някои сменят адресите си. Други спират да говорят по телефона за работата си.

А Костов ще посвети години на собственото си покушение. Ще напише книга, „Българският чадър“. И ще стигне до извод, който никой не иска да чуе.

България е дала заповедта. Но технологията е дошла отвън.

И скоро двама бивши офицери от КГБ ще го потвърдят.