ИЗГОРЕНИТЕ ДОСИЕТА

Невинните не горят документи. Поне така гласи версията за това, което се случва с досието на Марков, когато режимът пада.

Януари 1990 г. Живков вече не е на власт. Новата власт обещава да отвори архивите. За първи път български прокурори започват разследване за смъртта на Георги Марков, а британски детективи от Скотланд Ярд пристигат в София да помагат. Всички очакват папки, рапорти, имена. В обществото има надежда, че най-сетне ще бъде казано кой.

Намират празнини. Номерирани папки, които липсват.

Разследването установява, че от архивите на Държавна сигурност са изчезнали десет тома документи, свързани с Марков. Не са загубени. Унищожени са. И то след падането на Живков, когато вече е ясно, че някой ще дойде да ги търси.

НЯКОЙ Е ЗНАЕЛ КАКВО ИМА В ТЯХ.

През 1992 г. бившият шеф на разузнаването генерал Владимир Тодоров е осъден за унищожаването им. Получава 16 месеца затвор. По публикациите от онова време заместник-министърът на вътрешните работи генерал Стоян Савов, който също е трябвало да застане пред съда по същото дело, слага край на живота си, преди процесът да започне.

Един генерал в затвора. Друг генерал мъртъв. И нито един от тях не е обвинен в самото убийство. Само в това, че е изтрил следите му. Законът може да накаже унищожаването на доказателства. Но без тях не може да стигне до убиеца.

ДЕЛОТО Е ЗА ИЗГОРЕНИТЕ ПАПКИ. НЕ ЗА УБИЕЦА.

Самият Живков отрича до края на живота си да е давал заповед за Марков. Отрича и министърът Димитър Стоянов. Хората, които според показанията стоят на върха на веригата, никога не застават пред съд по този въпрос. Живков умира през 1998 г. С него си отиват и отговорите, които може би само той е знаел.

После историята сякаш замръзва. Минават години. Прокурорите се сменят. Делото остава отворено, но не върви. Докато един журналист не решава да направи това, което държавата не прави.

Христо Христов започва да чете архивите, които все пак са оцелели. Стотици страници от службите, разпръснати в различни фондове. Сравнява имена, пътувания, отчети, плащания. Търси не това, което е унищожено, а сенките, които унищоженото е оставило в другите папки. През 2005 г. издава книгата си „Убийте „Скитник“. Заглавието е кодовото име на Марков в документите на Държавна сигурност. Книгата е като пъзел от парчета, които някой се е опитал да изгори. А оцелелите парчета започват да показват картина.

През 2008 г., малко преди да изтече давността, делото е удължено. Британски детективи отново пристигат в София. Това не е формалност. Разследващите имат причина да вярват, че вече знаят името, което търсят.

Защото в архивите Христов открива нещо, което унищоженото досие е трябвало да скрие завинаги. Агент на Държавна сигурност, който пътува на Запад точно в критичните дни. Който според документите е в Лондон през септември 1978 г.

Агент с кодово име, което звучи като шега.

„Пикадили“.

Кой е той и какво става с него, е в последната част.