ОПАСНА ЗА МОСКВА ОЩЕ ОТ ОКСФОРД?

Според конспиративната версия проблемът с Людмила Живкова не започва през 1981 г. Започва години по-рано. В момента, в който дъщерята на човека, на когото Москва вярва най-много на Балканите, заминава да учи в сърцето на Запада.

В Оксфорд. В разгара на Студената война. Далеч от охраната на баща си. Или поне така изглежда.

За една социалистическа държава това е почти немислимо. Повечето българи не могат да излязат дори до Виена. А Людмила учи в колежа „Сейнт Антъни“, изследва историята на отношенията между Англия и Османската империя и живее сред свободни дискусии, библиотеки без цензура и книги по философия и религия, които в София не могат да се купят. Среща хора, които мислят по съвсем различен начин от партийните секретари около баща ѝ. За повечето българи Оксфорд е име от книгите. За нея е адрес.

ДЪЩЕРЯТА НА СИСТЕМАТА ВИЖДА СВЕТА ОТВЪД НЕЯ. И СЕ ВРЪЩА РАЗЛИЧНА.

След това кариерата ѝ се издига с невиждана скорост. През 1971 г. умира майка ѝ Мара Малеева и Людмила става най-близкият съветник на баща си. През 1975 г., едва на 33, оглавява Комитета за изкуство и култура. През 1979 г. влиза в Политбюро. Става една от най-влиятелните жени в източния блок. Вратите се отварят пред нея по-бързо, отколкото пред всеки друг. Част от партийните ветерани гледат с недоверие как младата жена с оксфордско образование влиза в кабинети, пред които те са чакали десетилетия.

И започва да прави неща, които никой друг в соцлагера не прави.

Тракийското злато на България тръгва на изложби по най-големите музеи на Запада. През 1976 г. е в Британския музей, после в Ню Йорк. Западните вестници пишат за България с възхищение. Людмила кани чужди художници, писатели и учени. Отваря културата към света. Името ѝ започва да се появява в чуждата преса не като дъщеря на някого, а като политик сам по себе си. Мнозина виждат в нея човека, който един ден ще смекчи режима.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ БЪЛГАРИЯ ПОКАЗВА НА СВЕТА НЕ ТАНКОВЕ, А ЗЛАТО.

За Запада това е знак, че нещо в България се променя. А според привържениците на теорията в Москва това се чете по съвсем друг начин. Дъщерята на най-верния съюзник говори езика на Запада. Има собствени контакти. Собствена публика. И може би един ден ще наследи баща си. А наследник, когото Москва не контролира, е най-неудобният наследник.

В книгите на историците е записано, че Москва вероятно е гледала с неодобрение на увлеченията ѝ. Конспиративната версия отива по-далеч. Според нея още тогава някой започва да следи всяка нейна стъпка.

И през 1973 г., докато баща ѝ е в чужбина, колата на Людмила се врязва в друг автомобил.

Официално е пътна злополука.

Но години по-късно, когато хората започват да търсят обяснение за смъртта ѝ, точно тази нощ става първото звено във веригата.

Какво се случва след катастрофата, е в следващата част.