КАТАСТРОФАТА, КОЯТО Я ПРОМЕНИ

Във всички версии за смъртта на Людмила Живкова има една обща точка. Не 1981 г. А 1973 г.

Тодор Живков е в чужбина. В София луксозният автомобил на дъщеря му се сблъсква с друга кола. Подробностите и до днес се разказват различно. Но едно се повтаря навсякъде: Людмила получава тежки травми на главата. За случилото се почти не се пише. В социалистическа България катастрофата на дъщерята на първия човек не е новина. Тя е държавна тайна.

И след нея Людмила прави нещо, което никой не очаква.

Обръща гръб на лекарите.

За нея са на разположение най-добрите болници и лекарства в държавата. Но тя постепенно се отказва от конвенционалната медицина. Лекува се с билки, народни средства, диети и пости. Гладува с дни. Медитира. Чете индийска философия и теософия. Хората около нея виждат как се променя дори физически. Отслабва, изглежда крехка, но говори с още по-голяма убеденост. Сякаш тялото ѝ отстъпва, а духът расте.

ВСИЧКИ ПЪТИЩА ВОДЯТ ДО ЕДНО МЯСТО. ДО РУПИТЕ.

Според разказите контактите ѝ с Ванга стават редовни и интензивни. Официално социалистическата държава е атеистична. А най-влиятелната жена в нея пътува до слепа ясновидка за съвет. Без протокол. Без снимки. Пророчицата от Петрич и дъщерята на Живков разговарят за здраве, за съдба, за душата, за бъдещето на България. До Ванга се чака с дни, понякога със седмици. Но за някои посетители опашката не съществува.

Тук конспиративната версия задава най-неудобния си въпрос.

Ако един човек се лекува сам, далеч от болниците, с билки, отвари и строги диети, кой проверява какво точно приема? Кой би разбрал, ако нещо в тези отвари не е такова, каквото трябва да бъде?

Точно оттук идват по-късните слухове за бавна отрова. Отрова, която не убива изведнъж, а изтощава организма години наред, докато смъртта изглежда естествена. Никой не може да каже кой пръв пуска този слух. Но той се появява в почти всеки разказ за нея.

КОГАТО ТЯЛОТО СЛАБЕЕ БАВНО, НИКОЙ НЕ ТЪРСИ УБИЕЦ.

Има и по-проста версия. Че травмата от 1973 г. никога не е излекувана напълно и постите довършват останалото. Тази версия също се разказва. Но тя не обяснява мълчанието през 1981 г. За поддръжниците ѝ промяната след катастрофата е духовно пробуждане. За критиците е сигнал, че нещо с нея не е наред.

А около Людмила се появяват нови лица. Художници, философи, учени, които се интересуват от енергията на човека, от древните култури, от Изтока. Разговори, които няколко години по-рано биха стигнали направо до Държавна сигурност.

И през тази врата в живота ѝ влиза човек, когото тя никога не е срещала, защото е починал отдавна. Руски мистик, чиито книги в Съветския съюз се разпространяват тайно.

Името му е Николай Рьорих.

Как неговото учение стига до Политбюро и защо това според теорията е опасно за нея, е в следващата част.