КАКВО Е ВИДЯЛА ВАНГА

Според разказите на хора от обкръжението им Ванга е знаела. Въпросът е какво точно е видяла. И дали някой друг също е знаел.

Ванга и Людмила. Двете най-известни жени в социалистическа България. Едната е сляпа ясновидка от Петрич. Другата е образована в Оксфорд дъщеря на държавния глава. На пръв поглед между тях няма нищо общо. И все пак те се срещат многократно, водят дълги разговори и Людмила се вслушва в думите на Ванга повече, отколкото в думите на лекарите. Според някои разкази понякога пристига без предупреждение. Седят дълго. Ванга говори, Людмила слуша.

Държавата също се интересува от Ванга. Според публикации институтът по сугестология на Георги Лозанов изследва нейните способности. Около нея има цяла система: посетителите се записват, плащат такса, чакат реда си. За режима тя е едновременно феномен и ресурс. И според теорията всеки, който стига до нея, оставя следа в нечий отчет.

ЕДНА ДЪРЖАВА, КОЯТО ОТРИЧА ДУХА, ПЛАЩА ЗАПЛАТА НА ЯСНОВИДКА.

И точно тук теорията прави следващата крачка. Ако режимът следи Ванга, следи и посетителите ѝ. А ако Людмила говори с Ванга за здраве, за съдба, за бъдещето на България, тези разговори не са само между двете.

Според една от версиите Ванга е усетила опасността и е предупредила Людмила. Според друга е казала, че тя няма да живее дълго. Има разкази, че ясновидката е била необичайно мълчалива при последните им срещи. Всички тези разкази идват от спомени на хора от обкръжението, години по-късно. Самата Ванга никога не говори публично и подробно за това.

КАКВОТО Е ВИДЯЛА, СИ Е ОТИШЛО С НЕЯ.

Остават само чужди думи, предадени години по-късно, и мълчанието на една жена, която рядко е мълчала.

Но в спомените се повтаря един мотив. Ванга вижда в Людмила не политик, а душа с мисия. Човек, който е дошъл да направи нещо, и си отива, когато времето му свърши.

Има още един детайл, който последователите на Людмила често повтарят. Тя самата говори за смъртта спокойно. Пише за душата като за нещо вечно. Сякаш се подготвя. Сякаш знае. Близките ѝ разказват, че в последните си месеци работи почти без почивка, като човек, който бърза да довърши нещо. Срещи до късно, пътувания, речи, проекти.

А пред нея стои най-голямата задача в кариерата ѝ. Честванията за 1300 години от създаването на българската държава. Празник, на който иска да покаже на света нова, духовна България. Подготовката е огромна: паметници, книги, филми, изложби, международни срещи. Тя иска празникът да е послание за хилядолетна култура, а не просто парад. Програмата е готова, гостите са поканени, изложбите се подреждат. Остават само няколко месеца.

Честванията се провеждат през есента на 1981 г.

Людмила не доживява до тях.

Кои са версиите за смъртта ѝ и коя от тях упорито отказва да изчезне, е в следващата част.