ЕРЕСТА В ПОЛИТБЮРО

Според привържениците на теорията точно тук Людмила Живкова прекрачва невидимата линия. Не с политика. С духовност.

Николай Рьорих е руски художник, философ и мистик, живял между Русия, Америка и Индия. Умира в Индия през 1947 г. През 30-те години предлага пакт, според който паметниците на културата да се пазят по време на война, както Червеният кръст пази ранените. Символът му е знаме с три кръга в окръжност. Рьорих го нарича Знамето на мира.

Заедно със съпругата си Елена той създава духовното учение Агни Йога. Учение за огъня на духа, за Шамбала, за Учители, за космическата еволюция на човека. В Съветския съюз книгите му не се издават официално. Разпространяват се тайно, преписани на ръка или на пишеща машина.

В МОСКВА ГИ ПРЕПИСВАТ ТАЙНО. В СОФИЯ ГИ ЦИТИРАТ ОТ ТРИБУНАТА.

Човек в соцлагера може да изгуби кариерата си заради такава книга. Людмила я превръща в програма.

Людмила се свързва със семейство Рьорих. Синът на художника, Святослав Рьорих, става неин приятел и гост в България. В София се правят изложби на картините му. Людмила говори публично за „всестранно и хармонично развитие на личността“, за красота и творчество. Думи, които звучат почти като партиен лозунг. Но тези, които познават Агни Йога, разпознават в тях нещо съвсем друго.

На 16 август 1979 г. в София се открива Международната детска асамблея „Знамето на мира“. Деца от десетки държави пристигат в България. Мотото е „Единство, творчество, красота“. Не е измислено в Политбюро. Името и мотото идват директно от движението на Рьорих. За повечето хора мотото звучи невинно. За запознатите то е знак. В покрайнините на София се издига паметник с камбани, дарени от различни държави. Децата ги бият за мир. Асамблеята се провежда отново и през следващите години.

ПОД ОКОТО НА МОСКВА ЕДНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВА БИЕ КАМБАНИ ЗА ДУХА.

За обикновените хора асамблеята е красив празник. За Запада е знак, че България се отваря. А за определени кръгове в Москва, според версията, е тревожен сигнал. Съветската идеология вижда в мистиката не културна инициатива, а идеологическа ерес. Историците отбелязват, че Москва вероятно е гледала с неодобрение на увлеченията на Людмила.

Конспиративната версия добавя: неодобрението рядко остава само неодобрение. Особено когато става дума за хората най-близо до властта.

Защото Людмила не спира. Пътува до Индия. Говори за космическото предназначение на човека. Събира около себе си хора, които четат забранени книги. Около нея се оформя кръг, който едни наричат духовен елит, а други почти секта. И този кръг вече е в сърцето на властта.

Само на крачка от най-могъщия човек в държавата.

А в центъра на този кръг според разказите стои една сляпа жена от Рупите, която вижда неща, които другите не виждат.

Какво е видяла Ванга в бъдещето на Людмила, е в следващата част.