ПЪРВО НАПИСАХА КОДА НА КЛЕТКАТА

Представи си лаборатория, в която животът е показан на екран като дълга последователност от букви. Изследователите променят подредбата им, сглобяват я и я поставят в клетка. После клетката започва да се дели. За хората отвън това звучи като научна фантастика. За учените е резултат от години работа с един от най-простите организми.

НО В КОНСПИРАТИВНИЯ РАЗКАЗ ТОЗИ МОМЕНТ НЕ Е ФИНАЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТА. ТОЙ Е ПЪРВИЯТ РЕД ОТ МНОГО ПО-ДЪЛЪГ ПЛАН.

Дейвид Айк разглежда синтетичната биология като стъпка към онова, което нарича „синтетичен човек“. Според него видимите постижения са само ранни етапи от бъдеще, в което човешкият живот може да бъде проектиран и подчинен на технологична система. Това е неговата теория. Преди да я последваме, трябва да видим какво действително е направено. През 2010 г. екипът на института „Дж. Крейг Вентър“ съобщава, че е създал бактериална клетка, управлявана от химически синтезиран геном. Геномът е бил сглобен в лаборатория и поставен в клетка приемник. Това е постижение при бактерия. Не е създаден синтетичен човек и не доказва, че такъв вече съществува. Но показва защо идеята да „пишеш“ генетични инструкции престава да звучи само като метафора. JCVI В теорията на Айк разстоянието между бактерията и човека не е причина да спрем да питаме накъде води този път. Според него голямата промяна започва, когато свикнем да мислим за живота като за система, чиито инструкции могат да бъдат пренареждани. Първо това се прави, за да се разбере как работят клетките. После, може би, за да се предотвратят заболявания. И един ден някой може да предложи не просто лечение, а предварително определяне какъв човек е желателно да се появи.

ТУК СЕ КРИЕ ВРАТАТА: ДУМАТА „ПО-ДОБЪР“ ЗВУЧИ ПРЕКРАСНО, ДОКАТО НЕ ПОПИТАШ

КОЙ Я ДЕФИНИРА. По-здрав? По-устойчив? По-бързо учещ? По-послушен? Не всички тези качества принадлежат на един и същ разговор. Едното може да означава да помогнеш на човек, който страда. Другото може да означава да подредиш хората според чужди предпочитания. Ако ги поставим под общото име „напредък“, рискуваме да не забележим кога целта се е променила. Айк твърди, че крайната цел е подмяна на човека. Историческият експеримент с бактерията не доказва такъв план. Но ни дава истински вход към въпроса за границите. Когато технологията позволява да се намесиш все по-рано в развитието на живия организъм, кога помощта се превръща в дизайн? В следващата част няма да гледаме бактерия под микроскоп. Ще застанем до родители, на които е предложена възможност да предпазят бъдещото си дете от тежко страдание. Решението изглежда лесно — докато някой не добави още една възможност в списъка.