ДА „НАПИШЕШ“ ГЕНОМ

На екрана има последователност, дълга толкова много, че никой човек не може да я обхване с един поглед. Тя не е чертеж на готово лице. Не показва какви спомени ще има бъдещото дете, кого ще обича или кои решения ще промени по пътя си. И все пак е част от биологичните инструкции, с които започва животът му.

АЙК ВИЖДА В ИДЕЯТА ДА „ПИШЕШ“ ТЕЗИ ИНСТРУКЦИИ НАЧАЛОТО НА ПРОЕКТ, КОЙТО МОЖЕ ДА ЗАМЕНИ ЧОВЕКА С НЕГОВА ПРОИЗВЕДЕНА ВЕРСИЯ.

В книгата си той говори за синтетична ДНК и изследвания по изграждане на геноми като за стъпки към своята крайна конспиративна картина. Съществуват реални изследователски проекти за синтезиране на генетичен материал. Националният институт за изследване на човешкия геном описва инициативата Genome Project-Write като стремеж да се изучи възможността за синтез на цели геноми, включително при човешки клетъчни линии. Това не означава, че учените са създали синтетичен човек или че такава е установената цел на всички участници. genome.gov Защо тогава въпросът изглежда толкова огромен? Защото между „прочитам“ и „пиша“ има промяна на ролята. Когато изучаваш последователност, се опитваш да разбереш какво е там. Когато я сглобяваш, трябва да решиш какво искаш да се получи и как ще установиш дали си успял. Появяват се цели, критерии и възможност за грешка. При проста бактериална система дори малка грешка може да провали резултата. При човека въпросите са несравнимо по-сложни. Един ген може да има различни последици според контекста. Развитието на човек зависи от много взаимодействия и от живота му след раждането. Затова не трябва да си представяме бъдещето като редактор, в който някой написва „смел“, „добър“ или „умен“, а после натиска бутон.

НО НЕ ТРЯБВА И ДА ПРОПУСКАМЕ ПРОМЯНАТА В МИСЛЕНЕТО: АКО ЖИВОТЪТ СЕ ПРЕДСТАВЯ КАТО НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОЕКТИРАНО, КОЙ ОПРЕДЕЛЯ ЗАДАНИЕТО?

В най-мрачния сюжет на Айк заданието идва от скрит план за подмяна на човешкото осъзнаване. Научните публикации за синтез на геноми не доказват такъв план. Но това разграничение не обезсилва етичния въпрос. Всяко изследване има цел, правила, хора, които го финансират, и хора, които могат да понесат последствията от него. Колкото по-големи стават възможностите, толкова по-важно е тези цели и правила да могат да бъдат обсъждани открито. Има и един човешки детайл, който конспирацията често прескача. Дори да знаеш цялата последователност на генома на някого, не знаеш цялата му история. Не знаеш коя среща ще промени живота му. Не знаеш кога ще бъде смел, въпреки че се е страхувал. Ако сведеш бъдещия човек до инструкция, вече си загубил нещо важно, преди още да си започнал да я пишеш. В следващата част ще си представим общество, което прави точно това: дава на хората оценки според предполагаемите им възможности. Тогава „синтетичният човек“ вече няма нужда да съществува в лаборатория. Достатъчно е живите хора да започнат да бъдат третирани като продукти с различно качество.