ОТ ЛЕЧЕНИЕ КЪМ ИЗБОР

Родители научават, че в семейството им има тежко наследствено заболяване. Представи си, че лекар им предложи начин рискът за бъдещото им дете да бъде намален. Те искат детето да не страда. Почти всеки би разбрал този избор. После, в същия мислен експеримент, се появява второ предложение. След като вече могат да се намесват, защо да не изберат и други качества? По-висок ръст. Определен външен вид. Предполагаеми предимства в ученето. Решението, започнало като защита от болест, вече прилича на каталог.

АСИМИЛАЦИЯТА В РАЗКАЗА НА АЙК НЕ ИДВА С ОБЯВЛЕНИЕ „ЩЕ ПРОЕКТИРАМЕ ХОРАТА“. ТЯ ИДВА С ВЪПРОСА: „ЗАЩО ДА НЕ ДАДЕМ НА ДЕТЕТО НАЙ-ДОБРОТО?“

Тук е важно да различим възможностите от фантазиите. Гените и човешките качества нямат простото отношение, което един каталог би внушил. Не можеш да поръчаш характер или бъдеще по списък с отметки. Но въпросът кой има право да прави наследими промени е достатъчно сериозен, че Световната здравна организация препоръчва строг надзор и предупреждава срещу прибързано клинично прилагане на редактиране, което би се предавало на следващите поколения. who.int Айк вижда в самата посока на изследванията начало на много по-голяма подмяна. Неговият извод за скрит план не следва от факта, че учени търсят лечение. Но като конспиративна история той поставя въпрос, който не бива да загубим: ако някой ден изборът на качества стане реално достъпен, кой ще получи право да избира и кой ще живее с избора? Детето не е в стаята, когато родителите говорят. То няма как да каже кои промени би приело. Още по-сложно става, ако намесата би засегнала и неговите бъдещи деца. Решението престава да принадлежи само на едно семейство. То се протяга към хора, които още не са родени.

ПОПРАВЯШ ЛИ ГРЕШКА, ИЛИ ВЪВЕЖДАШ СТАНДАРТ, ПО КОЙТО УТРЕ НЯКОЙ ЩЕ НАРИЧА

ДРУГИТЕ „НЕПОПРАВЕНИ“? Тази дума може да се появи незабелязано. Ако една намеса започне да се смята за предимство, хората, които не са имали достъп до нея, може да бъдат описвани като изостанали. Родителите могат да започнат да се чувстват виновни за отказ, който преди е бил напълно естествен. И тогава изборът вече не е само медицински. Превръща се в обществен натиск. Силата на теорията на Айк е, че вижда опасността от този натиск много преди да говори за завършен „синтетичен човек“. Слабостта ѝ е, че представя предвиждания край като готов план. Ние ще следим пътя стъпка по стъпка: действителната помощ, хипотетичният каталог и моментът, в който обществото започва да третира човека като продукт.

А В СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ ЩЕ ПОГЛЕДНЕМ НЕ ДЕТЕТО, А ДАННИТЕ ЗА НЕГО. Защото още

преди някой да може да „проектира“ човек, вече може да събира, съхранява и тълкува части от неговата генетична информация.