КОЙ ПРИТЕЖАВА БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕКА?

Връщаме се в лабораторията от първата част. Културата в малкия съд продължава да се дели. За изследователите тя е начин да научат повече за живота. За Айк — първият видим знак по път към свят, в който животът ще се подрежда според зададен план. Двете картини не са равни по доказателства. Но между тях има истински въпрос, който не можем да оставим само на страха или на възторга.

КОГАТО ПОЛУЧИШ СИЛАТА ДА ПРОМЕНЯШ ЖИВОТА, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА ПОПИТАШ „МОЖЕМ ЛИ?“. ТРЯБВА ДА ПОПИТАШ „ЗА КОГО?“ И „КОЙ РЕШАВА?“

В тази поредица проследихме пътя от синтетичния геном на бактерия до хипотетичните предложения за промени в бъдещ човек. Видяхме как генетичната информация може да се превърне в лично досие; как неравният достъп до нови възможности би могъл да създаде нов натиск; как думата „подобрение“ скрива трудния избор кой задава мерките. Накрая си представихме човек, оценяван по прогноза, преди някой да е видял на какво действително е способен. Айк нарича крайния резултат „синтетичен човек“. Според неговата теория това е част от умишлена подмяна на човечеството. Нито бактериалният експеримент, нито изследванията върху генома доказват такава тайна цел. Реалната научна работа включва различни хора, задачи и възможни ползи. Точно затова въпросите трябва да бъдат конкретни: какво се изследва, за каква цел, с чие съгласие и кой ще има достъп до резултата. Ако пропуснем тези въпроси, остават само два шумни лагера. Единият обещава, че всяка нова възможност непременно ще направи човека по-добър. Другият вижда подмяна във всяко изследване. Между тях стои човекът, за когото решенията ще имат истински последици — пациентът, бъдещото дете, семейството, човекът, чиито данни се съхраняват.

ТЯХНОТО БЪДЕЩЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБСЪЖДАНО ТАКА, СЯКАШ СА САМО РЕДОВЕ В

ИНСТРУКЦИЯ. Може би най-страшната сцена в тази история не е лаборатория с изкуствено създадени хора. По-страшна е стаята, в която всички обсъждат какъв трябва да бъде „добрият“ човек на бъдещето, без да допускат, че той може сам да не иска тяхната версия на доброто. Създадат ли стандарт, всяко отклонение ще изглежда като грешка за поправяне. А историята на хората е пълна с личности, които са направили важно нещо именно защото не са пасвали на готовия стандарт. Това не е аргумент да оставим заболяванията без лечение или изследванията без бъдеще. Това е причина да не бъркаме премахването на страдание с премахването на различие. И да не даваме на която и да е система правото да решава окончателно колко струва един човек според неговия геном. В последния кадър младият човек от предишната част се връща след години. Може би е успял по път, който никой профил не е предвидил. Може би не. Важното е, че е имал право да опита, без предварителна оценка да бъде взета за цялата му история.

АКО ИМА ЕДНО НЕЩО, КОЕТО „СИНТЕТИЧНИЯТ ЧОВЕК“ НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА НИ ОТНЕМЕ, ТО Е ТОВА: БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕКА ДА НЕ БЪДЕ НАПИСАНО ИЗЦЯЛО ПРЕДИ ТОЙ ДА Е

ЗАПОЧНАЛ ДА ЖИВЕЕ.