ЧОВЕКЪТ С ОЦЕНКА

Млад човек кандидатства за място, което силно желае. Пише за уменията си, среща се с хора, говори за работата, която иска да върши. Представи си, че някой зад кулисите разглежда не само това, което е направил, а и биологичен профил с предполагаеми рискове и предимства. Решението може да бъде взето, преди човекът да е получил шанс да покаже кой е.

ТУК „СИНТЕТИЧНИЯТ ЧОВЕК“ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ БЕЗ НИТО ЕДИН СИНТЕТИЧЕН ОРГАН. ДОСТАТЪЧНО Е ДА ЗАМЕНИМ ЧОВЕКА С ПРОГНОЗА ЗА НЕГО.

Айк описва бъдеще, в което биология, данни и технологии се съчетават, за да произведат управляван тип човек. Това е неговата конспиративна прогноза. Нашият мислен експеримент е по-близък: ако започнем да оценяваме хората според генетични предположения, можем да им отнемем възможности заради събития, които може никога да не настъпят. Генетичният резултат може да означава повишен или намален риск. Той не разказва цялата съдба на човек. Още по-малко може сам да измери честност, грижа или способност да се учи от трудностите. Но числото на екран често изглежда по-сигурно от човешка история. Може да бъде поставено в таблица. Може да бъде сравнено. Може да бъде използвано без среща лице в лице.

В МОМЕНТА, В КОЙТО ЦИФРАТА ЗАПОЧНЕ ДА ГОВОРИ ПРЕДИ ЧОВЕКА, НЕЩО В ОБЩЕСТВОТО ВЕЧЕ Е ПРОМЕНЕНО.

Представи си и обратния случай. Някой има благоприятен профил и започва да получава повече доверие, отколкото действителните му действия оправдават. Той сам може да повярва, че успехът му е бил предрешен. Друг човек, получил по-лоша прогноза, може да се откаже от път, по който иначе би се развил прекрасно. Оценката не просто описва възможностите. Тя започва да влияе на условията, при които тези възможности ще се проявят. Затова въпросите за поверителността на генетичните данни не са дребна административна тема. Те засягат кой може да прави изводи за човека и дали той ще има възможност да оспори как тези изводи се използват. Информация, дадена за една цел, не бива тихомълком да се превръща в присъда за съвсем друга. Айк би видял в свят на такива оценки подготовка за контролирано човечество. Това остава негово тълкуване. Но мисленият експеримент показва как може да се изгуби човешка свобода и без завършен план за подмяна. Достатъчно е да дадем на предварителната прогноза повече тежест от действителния живот. Младият човек от началото излиза от срещата. Той не знае какво е било решаващо. Може да промени уменията си, да натрупа опит и да се яви отново. Не може да промени нечия скрита оценка за потенциала му, ако дори не знае, че е съществувала. В последната част стигаме до въпроса, който стои под цялата поредица. Ако можем да четем, редактираме и оценяваме все повече от човешкия живот, как да запазим онова, което никоя инструкция и никой профил не притежават — правото човек сам да стане нещо, което никой не е предвидил?