ЦЕНАТА НА „ПО-ДОБРАТА“ ВЕРСИЯ

Представи си бъдеще, в което е възможно безопасно да се предотвратяват някои тежки наследствени заболявания. Първите семейства, които имат достъп, са облекчени. После възможностите се разширяват. Едни плащат за намаляване на риск. Други получават обещание за допълнителни предимства. Родителите, които не могат да платят, чуват все по-често въпроса: „Защо не дадохте на детето си същия шанс?“

ОТ ТОЗИ МОМЕНТ „ИЗБОРЪТ“ ВЕЧЕ НЕ СЕ ПРАВИ ПРИ РАВНИ УСЛОВИЯ.

Айк описва крайна картина, в която технологиите за промяна на живота обслужват проект за създаване на нов тип човек. Няма доказателство, че изследването на генома е единен проект с такава цел. Но достъпът до новите медицински възможности е истински етичен въпрос. Ако само някои могат да се възползват, технология, започнала с обещание за облекчаване на страданието, би могла да задълбочи съществуващи неравенства. Тук конспирацията не се нуждае от тайна лаборатория. Достатъчна е промяна в езика. Първо говорим за лечение. После за оптимизация. Накрая за „отговорен“ избор. Човек, който е роден без избраните предимства, може да бъде представен не като равен, а като пропусната възможност. Неговите способности, характер и желания ще бъдат оценявани през това, което не е било предварително променено.

КОЙ РЕШАВА КОГА ЕДНА ЧОВЕШКА ОСОБЕНОСТ Е БОЛЕСТ, КОГА Е НЕУДОБСТВО И КОГА

ПРОСТО Е РАЗЛИКА? Понякога отговорът е ясен: тежко страдание, което бихме искали да предотвратим. Друг път границата не е толкова проста. Обществото обича да нарича някои качества „предимства“, защото те помагат в настоящите му правила. Но правилата се променят. Ако проектираш човека според днешните критерии за успех, може да ограничиш именно качествата, които утрешният свят ще има нужда да открие. Представи си двама възрастни, които срещат едно и също дете. Единият вижда любопитство, упоритост и своеобразен начин да решава проблеми. Другият вижда профил с отклонение от желаните показатели. Никой не е променил детето в този момент. Променена е рамката, през която то се оценява. Айк би видял в такава рамка още една стъпка към подмяната на човешката свобода с модел. Дори ако не приемем неговата крайна теория, трябва да попитаме дали можем да запазим едно важно разграничение: да помагаме на хората да живеят по-добре, без да свеждаме стойността им до предварително избрани характеристики.

В СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ ОТ БЪДЕЩАТА ПАЗАРНА ЦЕНА КЪМ НАУЧНАТА

ЛАБОРАТОРИЯ. Там вече се обсъжда не само как да „редактираме“ отделни части от генома, а какво означава да можем да сглобяваме много по-големи генетични последователности. Айк вижда в това начало на нов човек. Какво всъщност означава научната работа?